В плен на студени, мъчителни сънища, Тес се въртеше, като отчаяно се пресягаше към светлината, която някак все успяваше да й се изплъзне.
Сенките, които се полюшваха в танц върху наклонения покрив на страноприемницата се материализираха и той изплува от нощта. Пристъпвайки уверено, като котка, той се промъкна към прозореца, който все още светеше високо горе.
Час-два оставаха до изгрев слънце и той видя, че останалите наематели още спяха.
Той тихо се придвижваше през враждебната тъмнина, с поглед, прикован към това малко квадратче светлина високо над стрехите. Вятърът виеше около него, хвърляше пясък в лицето му и удряше в прозорците, но нито за миг не се изпречи на пътя му.
Това беше детска игра за него, след дългите години, прекарани в катерене по корабните мачти в бурното море.
И сега прозорецът беше над него. Той присви тъмните си очи. Почти виждаше жената, която разкопчаваше редицата малки копчета, за да съблече пеньоара си.
Отмъщението му щеше да бъде сладко и дълго тази нощ, закле се той, като неумолимо приближаваше към целта си.
Близо до тъмната стена на Ленд Гейт Еймъз Хоукинс пришпори коня си и от устата му се изсипа порой ругатни. Малките му очички присвятваха докато той преценяваше силата на служителите на реда, строени около него.
— Изпратете постове в двата края на „Мърмейд Стрийт“, Лоусън. И си дръжте очите отворени, ясно ли е?
Внезапно червендалестото лице на митническия инспектор се разля в нещо като жестока пародия на усмивка.
— Колкото до мен, смятам да направя едно нощно посещение на притежателката на Ейнджъл. Все пак, не искаме да се случи нещо на госпожицата, нали така? С всичките тези гнусни бандити наоколо… — смънка той, изкривявайки устата си в неприятна усмивка.
3.
Навън, под прозореца на Тес, мъжът в черно чакаше. Той стисна зъби докато горещите образи трепкаха пред очите му.
Тес бавно съблича изключителна рокля, поръбена с фина дантела — без съмнение подарък от удовлетворен любовник.
Косата й, червена и лъскава, разпиляна по голите й рамене.
Тялото й, толкова мечтано, пищно и бяло, по което пробягва слабата светлина на свещта.
Като горяща факла, желанието прокарваше огнена пътека към слабините му. Той проклинаше, неспособен да спре притока на еротичните картини.
Той вече можеше да достигне прозореца, но все пак нещо го спираше.
Грубите му ръце, покрити с белези се свиваха и отпускаха конвулсивно. С учестено дишане той си представи сочните й гърди, които жадуваха за неговия допир.
Тъмният пухкав триъгълник между нежните й бедра.
Копринените влажни устни скрити отдолу.
НЕ СТАВАЙ ГЛУПАК!
Виконт Рейвънхърст придоби сериозен вид, ярост изкриви чертите му. Кожата му гореше въпреки студения вятър, пот изби по челото му. Тя беше само една коварна малка кучка с курвенски манталитет, каза си той сурово.
Но образите все още не го оставяха на мира.
Тя ще посегне да вземе нощницата си сега. Ще го направи бавно, наслаждавайки се на полъха, разливащ се по голата й плът. Той почти чуваше шумоленето на коприната, фина и примамлива, която ще разкрие тръпнещите й гърди в цялото им великолепие.
Мъжът в тъмнината изруга тихо, изгубил търпение. Защото тя беше сама, само на няколко крачки от него, а той бе прекарал твърде много нощи в очакване на своето отмъщение.
Сега можеше да я има и по този начин щеше да се освободи от безкрайния неудържим глад, който го измъчваше от пет дълги години.
Рейвънхърст извади тънко парче метал от джоба си и го напъха между рамките на двете затворени крила на прозореца. Тогава, с леко завъртане на китката той освободи резето и прозорецът се отвори.
Като фантом стъпи на перваза и се промъкна в осветената стая. Надеждите му бяха оправдани — тя спеше, а дългата й коса се бе разпиляла по батистените възглавници на канапето. Но защо беше там? — почуди се той. И защо свещта гореше?
Рейвънхърст така и не потърси отговор на тези въпроси, заглушени от ожесточеното пулсиране на кръвта във вените му. Той бавно се наведе, пронизвайки я с жаден поглед, който попиваше красотата й. Сините му очи проблеснаха над очертаните под сатенената нощница червени зърна, докато уханието на лавандула се носеше около него.
Нейният мирис — точно като преди пет години, когато я срещна за първи път. Горчиви спомени нахлуха в съзнанието му — като че ли бе вчера.
Рози и лавандула. Свежият аромат на топлата земя след пролетен дъжд, невинен и чист.
Забрави ги! — каза си Рейвънхърст. Тази нощ и всичко свързано с нея не е нищо повече от една жестока илюзия.