Тес направи малка физиономия на недоволство.
— Дори нито веднъж? Представи си как лъва реве когато е хванал на тясно жертвата си.
— Лош пример, любима, тъй като лъвицата извършва убиването, докато нейния мързелив любовник просто се облагодетелствува от нейните усилия. А ти, моя жено с остър език няма да правиш нищо по-тежко от това да ме храниш с чай и омлети в леглото през следващия месец — един мускул помръдна на широкото му чело. — Заедно с други вид усилия, разбира се, които съм ти ги запланувал от пет години. Да, мила, аз смятам да не ти оставя никаква енергия въобще, за да не можеш да се присъединиш към своите приятели с лоша репутация на блатото.
— В такъв случай аз трябва да бъда МНОГО заета — каза Тес лукаво, галейки с пръст извивката на пълната долна устна на Рейвънхърст. — Готов ли си за това, чудя се?
Ръмженето, което избухна от гърлото на мъжа й беше достатъчен отговор.
Звукът накара Тес да се усмихне широко, лъчезарно и свободно, като радостта й се излъчваше като слънчева светлина от сияещото й лице.
Зад гърба си те дочуха рязко кашляне.
— Още малко от това празнуване на стъпалата на църквата и дори моите значителни светски умения няма да бъдат достатъчни, за да ви спася от отлъчване от обществото — дукесата на Кренфорд, елегантна в сивия си сатен, стоеше на вратата на църквата, изучавайки ги сурово.
Само лекия блясък в нейните сини очи издаваше щастието й.
Тес беше първата, която се раздвижи, повдигайки дългите си поли и връщайки се назад, за да поеме ръката на старата жена за топло ръкостискане.
— Вие направихте толкова много вече, ваша светлост. Как бихме могли да ви се отблагодарим?
Очите на старата жена светнаха за момент и тя поклати рязко глава.
— Не съм очаквала благодарности. Не, просто се погрижи да се задържи в къщи този мой пъргав племенник. Той сега е под твой контрол, моя мила. Благодаря на Добрия Бог — нейните изящни пръсти се стегнаха върху пръстите на Тес за момент и тя преглътна сълзите си.
Гласът на Тес се понижи. Това, което тя каза след това, беше предназначено само за ушите на дукесата.
— Има разлика, ваша светлост. Повече, отколкото можете да знаете. Що се отнася до писмото, това ще остане наша тайна. Това, което сте направили, сте го извършили от любов. Как бих могла да ви обвинявам за това?
Пръстите на дукесата потрепераха и една сълза се пророни от очите й когато Тес се наведе надолу да целуне нейните хладни бузи.
— Мое мило, мило момиче — промълви тя.
След минута Рейвънхърст беше зад тях, очите му потъмнели от загриженост, когато той хвана другата ръка на дукесата.
— Измисляш някоя нова дяволия вече, нали? И ти си женена едва от пет минути, моя жено. Както виждам, ще трябва да те държа изкъсо.
— Дръзко нахално пале — каза дукесата, измъквайки крехките си пръсти от неговите, потупвайки го с ветрилото си. — Това бедно момиче ще има много работа докато те опитоми както виждам. Сега вървете и двамата, тъй като имате много по-важна работа от това да стоите и да разговаряте тук с една стара жена.
Рейвънхърст се наведе, за да я целуне по бледите й бузи, тогава се изправи и погледна към жена си с целия огън на сърцето си, с цялата сила на жадуващата си душа, написана ясно върху лицето му.
Друга сълза се откъсна от окото на дукесата и се присъедини към другата на бузата й, когато наблюдаваше двойката да се обръща и да тръгва ръка за ръка по сивите, излъскани от времето камъни, където бяха минали преди тях толкова други нетърпеливи нозе.
— На добър път! — промълви дукесата, очите й внезапно пълни с горещи, солени сълзи. Подсмърчайки рязко, тя бръкна с ръка в чантичката, която висеше но ръката й и извади елегантна бродирана кърпичка.
С обърнато настрана лице тя се бореше през цялото време със сълзите, които заплашваха да се излеят по лицето й всеки момент. Хората се изливаха от църквата сега, техните приглушени коментари се чуваха като минаваха.
— … много, много красиви. Да, женитбата ще й се отрази много добре. Децата също, разбира се…
— … Лорд Ленъкс, на всичкото отгоре. Винаги съм казвал, че имаше нещо твърде излъскано в този човек…
— … Дяволът от Трафалгар, не знаехте ли? Но изглежда, че най-после се е установил. Такава булка като неговата няма да го остави да прави каквото си иска. Ще бъде голям глупак, във всеки случай, ако го прави с жена като тази, която го чака в къщи.
Дукесата подсмъркна рязко, протягайки се за носната си кърпичка с едната ръка и избърсвайки бързо очите си със другата. Изведнъж пред очите й се появиха лъснати до блясък черни ботуши.