— Ожени се бързо, съжалявай бавно! — извика пронизителен глас, когато Дейн и Тес се обърнаха надолу по „Уочбел Стрийт“.
Зелени крила разцепиха въздуха и момент по-късно Максимилиан се приземи на рамото на Дейн. С наведена глава птицата се взираше във виконта.
— Карфици и игли, карфици и игли — извика папагала. — Когато мъжът се ожени, започват неприятностите му.
Рейвънхърст отхвърли назад главата си, смехът бучеше от гърдите му.
— За Бога, прав си, Максимилиан!
Зелени искрици блеснаха в очите на Тес.
— Надявам се да видя Едуар сега. Той предложи да прибави печени гълъби към менюто на Ейнджъл, но аз смятам да предложа нещо по-вкусно. Нещо със зелени крила и аленочервени гърди, ти лоша птицо!
Перата се наежиха, Максимилиан се размърда върху раменете на Рейвънхърст.
— Проклет французин! — извика той, след това полетя, петно от цветове срещу тъмните покриви.
От устните на Тес се изтръгна смях.
— Невъзможно същество — тя мърмореше, клатейки глава. — Той беше птица на Джак, нали знаеш. Те бяха много близки. Аз се страхувах, че никога няма да се съвземе след… след смъртта на Джак. Странно е, но аз понякога мисля, че…
— Не, не ми казвай — произнесе Дейн. — Не мисля, че искам да чуя.
Очите на Тес проучваха лицето му.
— Но ако не беше Максимилиан, който избяга и дойде във Феърли…
Пръстите на Дейн се стегнаха на кръста й.
— Не мисли за това, сърце мое. Всичко това свърши. Ленъкс го няма и проклетата му сестра е в немилост. Аз мисля, че тя е знаела само малка част от нещата, които брат й е правил. Но нищо от това няма значение. Да, сега за нас ще има само слънчева светлина и смях, обещавам. И повече никаква нужда няма да имаш да спиш на запалена свещ, надявам се.
Тес се усмихна, представяйки си как ще обича и ще остарява с този мъж през дългите щастливи златни години, които лежаха пред тях. Борейки се, споделяйки, грижейки се, сърцата им свързани безотказно — дори когато болеше да обичаш толкова много.
Да, Тес не можеше да измисли по-добър начин от този, за да прекара следващите шестдесет години от живота си. Въпреки че реши да не казва на съпруга си това.
Поне не още.
— Тес!
Точно в този момент братът на Тес тръгна към тях от другия край на улицата.
— Скоро целият град ще бъде по стъпките ни — промърмори Рейвънхърст, притегляйки по-близо Тес и поставяйки нещо като усмивка на лицето си.
Но тази среща беше важна, виконтът знаеше, чувствайки изведнъж напрежението в ръката на Тес. И ако младия хашлак я наранеше, за Бога, той щеше…
— Много съм щастлив, че успях да ви срещна! Тази проклета жена на Тредуел ме срещна на стълбите и не ме пускаше да тръгна. Преди това, изглежда никога нямаше време да… — очите на Ашли се присвиха, изучавайки лицето на Тес. — Аз съм голям глупак, Тес. След всичко, което си направила… Аз… аз не знам как да те помоля да ми простиш.
НО АЗ ЗНАМ, мислеше си Рейвънхърст. МНОГО БЪРЗО, ЗА ДА БЪДА САМ С ЖЕНА СИ. Но той не каза нищо от това, защото виждаше устните на Тес да потреперват.
— Аз сега разбирам — продължи брат й. — За нашето… за Едуард Лейтън. За Джак. За Бога, той беше добър човек, нали?
Тес се усмихна на Ашли само с лек намек на тъга в очите й. Тъй като Джак щеше винаги да бъде с нея, тя знаеше това. Винаги среброкосият контрабандист, който беше превзел сърцето й преди десет години.
— Такъв беше той, Ашли — каза Тес нежно, стискайки бързо ръката на брат си, безкрайно доволна, че тяхната битка беше свършила.
— Сега тръгвай — нареди елегантния млад мъж. — И каквото и да правиш, бъди щастлива! — очите му потърсиха очите на Рейвънхърст. — Вие ще се погрижите за това, нали, милорд?
АКО МОГА ДА НАМЕРЯ МИНУТА, В КОЯТО ДА ОСТАНА НАСАМЕ С НЕЯ, ЩЕ ГО НАПРАВЯ, мислеше Дейн раздразнено. Но усмивката, с която се обърна към Тес беше пълна с топлина и безкрайно обещание.
— Това ще направя, Ашли — каза той нежно, без да отделя очите си от лицето на Тес. — Това ще направя.
— Много добре, аз ще си тръгвам тогава.
Под пръстите си Дейн почувства, че ръката на Тес започна да се отпуска. Той се усмихна като я чу да въздъхва. Сега, ако можеше само неговите проблеми да се решат така лесно.
Изведнъж очите му се втвърдиха. Той изръмжа ниско проклятие.
— Какво има — попита Тес разтревожено.
— Тази ужасна жена Тредуел! С ужасния си син и ужасния си съпруг. Идват насам. За Бога, ако само каже една дума, аз ще…
Очите на Тес се обърнаха наляво и потайна усмивка се появи на устните й.
— Следвай ме — нареди тя, теглейки мъжа си към тесния отвор на алеята пред тях.
— Какво…
— Шшт, или те ще ни видят.