Там, в шепота на лекия летен вятър тя притисна гърба си към хладната, сенчеста стена на тунела Нийдълс и притегли мъжа си в ръцете си, навеждайки главата му, за да може да го целуне.
— Целуни ме, Андре льо Брикс или аз съм отдала сърцето си на непостоянен мъж?
Бръчка помрачи красивото лице на Рейвънхърст.
— Към какво се стремиш, жено?
Тес се усмихна загадъчно и погали устните му със своите.
В следващия момент Рейвънхърст забрави въпроса си и всичко останало освен топлата мекота на устните на жена му. С вопъл той зарови пръстите си в нейната коса и я притисна към твърдите си гърди.
— О, мила моя, колко ми липсваше. Аз ти казах, че не трябва повече да правим това, преди викария да не ни стегне в клопката си, защото не исках да ти давам шанс отново да ми избягаш. Но сега… — здравите му пръсти се извиха на гърба на Тес, галейки я, откривайки отново хилядите удоволствия от това, че просто я докосва.
Замаяна от своите желания, Тес остави главата й да падне назад, очите й замечтани върху бронзовото лице на съпруга й.
— Но аз не искам да избягам, моя любов — тя дишаше накъсано. — И сега след като СМЕ женени… — с наведена глава тя го изучаваше под спуснатите си клепки. Розовият й език облиза леко нежните й устни.
Рейвънхърст изстена, чувствайки желанието да го пронизва като нажежено острие.
— Мисълта за всичките неща, които смятам да ти направя, добавят инчове към моята анатомия, малката. Много болезнени инчове.
Тес помръдна ханша си, усещайки топлината на члена му.
— Недей повече, жено — промълви той предупреждаващо.
Със смях неговата зеленоока съпруга се изтръгна от прегръдката му и тръгна надолу по тунела.
— Какво в името на… — ядосания глас на Дейн силно звучеше, когато той се плъзна в сенките след нея.
Тес освободи тухлата за прикритие и отвори скритата врата на тунела си, повдигайки полите си и навлизайки в тъмнината.
Мъжът й се вмъкна след нея след минута с намръщено лице.
— Значи така, моята палавница ме измъква от преследвачите. Аз си помислих, че трябва да е нещо такова. Ти си много умна, почти вещица — очите на Рейвънхърст потъмняха, когато Тес протегна ръцете си към него, сладък глад горящ в блестящите й очи.
— Това беше най-краткия път, моя любов. И аз открих, че съм станала ужасно развратна и не искам да чакам нито секунда повече, за да правя всички неща, за които съм си мечтала.
Със силен вопъл, Рейвънхърст затвори вратата и след това се отправи бавно към жена си.
— Това ли искаш, морска чайко? Наистина?
— Разбира се, аз имах предвид да отворя стария комин, както каза Джак. Моята майка е оставила там дневник за мен, разбираш ли. Аз предполагам, че можем да се качим горе и…
Със силно проклятие Рейвънхърст я притисна срещу твърдото си тяло, очите му горещи и изпиващи.
— Ужасна жена си, жено. Ти можеш да изкусиш търпението и на светец! Ти знаеш много добре какво имам предвид.
— Наистина ли? — очите на Тес потъмняха от внезапна несигурност. — Ти би могъл да си избереш от множеството, Дейн. Аз съм сигурна, че има хиляди добре възпитани жени, които силно желаят да те имат. Ти знаеш, че няма да застана на пътя ти — само лекия трепет в гласа й издаваше чувствата й.
— Да стоиш на пътя ми? СТОИШ НА ПЪТЯ МИ? — изрева виконтът. — Аз не ИСКАМ никоя друга, за Бога! Една зеленоока, с коса с цвят на бренди, изкусителка — е всичкото, с което мога да се справя. ПОВЕЧЕ от това, с което мога да се справя, започвам да мисля — очите му се стесниха до тъмни ивици. — Да не би тази жена Тредуел да се е намесила отново? Да не би моята леля…
— Не, нищо от тези неща, моя любов. Само че…
Със сподавено проклятие Рейвънхърст притегли жена си близко и я накара да замълчи по същия начин, по който мъжете са карали жените им да замълчат от незапомнени времена. С твърди и жадни устни той взе устата й в своята, разделяйки я с езика си, изстенвайки когато почувства нежната горещина да му отговори.
— Пресвета Дево, но ти си сладка. Още, моя малка. Нека да умрем от тази сладост!
Със сръчни пръсти той започна да проучва редицата от малки копчета на гърба й. В същия момент Тес атакува перфектния възел на връзката на врата му. Сатенът шумеше срещу твърдото сукно, те се бореха да се освободят един друг, жадни за докосването на кожа срещу гола кожа.
— Моя сладка любов — въздишаше Тес.
— О, щастие! — мърмореше Рейвънхърст.
Направо там в хладния тунел, с елегантния си жакет, захвърлен в безформена маса в праха на земята, Рейвънхърст положи жена си под себе си и я изпълни с целия огън и сила на неговата любов, докато тя впи жадни пръсти в гърба му и захленчи.
— Да, морска чайко. По този начин… аххххх умирам!