Устните на Тес се извиха.
— О, добре ще бъде да го направиш, милорд, защото аз познавам един смел френски капитан, който би бил твърде доволен да заеме твоето място.
Смях се появи на устните й, когато мъжът й я хвана в силните си ръце и започнаха да се изкачват по хълма към бялата градина.
— Дейн?
— Достатъчно с тези шеги, жено — изръмжа той. — Преди да свърши тази нощ аз ще те направя послушна жена.
И там до древната горичка, под немигащото сребърно око на луната той отново я направи своя жена. Не чрез църквата, но по стария начин на природата и земята, притежавайки я изцяло и безотказно, докато техния дъх не се смеси и техния пулс биеше едновременно, докато тя стана сърце от сърцето му и кръв от кръвта му.
Първият път беше за забравяне, Рейвънхърст промълви на жената в ръцете му. Вторият път беше за изгаряне. И третият, окъпан в сребърна светлина и огньове от блатото, беше завинаги.
Около тях се носеше тежкия парфюм на лилии и цъфтящ през нощта жасмин и, странно наистина, мириса на лавандула, въпреки че никъде наблизо не растеше на лавандула.
Завладени от собствената си радост, никой от тях не забеляза слабата светлина, която блещукаше около градината.
— Най-накрая, моя красавице — като че ли вятърът шептеше. — Да си ходим в къщи, момиче. Ние имаме дълги години пред себе си.
Сладък, весел смях потрепери във вятъра за момент, след това нежно затихна.
И с течение на времето порасна дърво в центъра на тази мирна земя и от това дърво порасна роза.
В хладните летни нощи, когато вятърът вее остро и настоятелно от пристанището, листата се вълнуват и трептят шептейки на вятъра.
И понякога, когато мъглата се извие от блатото като призраци на стари любовници, пътници се кълнат, че чуват далечен смях и долавят призрачния мирис на лавандула.
В точно такива нощи, когато дърветата са осветени от странни, трептящи светлини, които блуждаят над блатото, един славей идва да пее в гъстите клони на това дърво, гласът му неописуемо сладък и тъжен, така че всеки, който минава да забави стъпките си и да слуша в сънен захлас.
И розите под краката на птицата, човек почти би могъл да се закълне, са черни.
КРАЙ
Бележки от автора
Драги читателю,
Надявам се, че сте изпитали удоволствието от историята на Тес и Дейн, така както аз изпитах удоволствие да я разкажа. Опитах се да се придържам към историческите факти и да представя различните гледни точки за контрабандата по време на Наполеоновите войни.
Общественото мнение често беше на страната на свободните търговци, специално в бедните райони като Уелдън Кенб и Съсекс, където контрабандата е предлагала изход от нищетата. В 1823 г. писателят Чарлз Лемб изрази мнението, че контрабандиста беше единствения честен крадец, тъй като той ограбва „само държавния приход — една абстракция на която никога не съм държал много“.
Общественото мнение също беше изкушено да бъде на страната на контрабандиста, поради популярната реакция към непрекъснато увеличаващите се високи вносни мита за такива стоки, като чай, френски коняк, джин, тютюн и коприна. Тези мита осигурявали нужните доходи, за да може Англия да води дългите си и скъпо струващи войни с Наполеон.
Контрабандата на златни гвинеи за Франция е било едно изключително изгодно, както и опасно, занимание; контрабандистите от Дил и Фолкстоун се специализирали в тази търговия. Техните леки, бързи галери са можели да стигнат от Дил до Дюнкерк за пет часа при оптимални условия.
Векът е бил бурен; можели са да бъдат намерени контрабандисти в буквално всяка крайбрежна част на страната и големи, мощни банди не са се колебаели да атакуват всеки, който се е осмелявал да им се противопостави. Ромни Лисицата, разбира се, е измислен образ.
Тайната акция на Полуострова, на която лорд Морланд се позовава е един исторически факт. Когато сър Артър Уелсли стъпил на португалския бряг през 1809 г. неговата войска от 25 000 души се сблъскала с френските 200 000. В блестящ план, английският командващ /отскоро виконт Уелингтън/ наредил завършването на две големи фортификационни линии при Торе Ведра, където той наредил да се оттегли неговата армия през октомври 1910 г. Там, добре снабдяван той чакал докато французите умирали от глад, болести и засади. Когато французите се оттеглили четири месеца по-късно те били загубили около 20 000 души.
Акциите на Уелингтън при линиите на Торе Ведра били решаващи за изхода на кампанията на Полуострова. Ако подробности от този план бяха стигнали до френските уши предварително, изходът от войната е можел да бъде съвсем друг.