До него Тес се намръщи. Черният воал на съня се вдигна за момент. „Не, невъзможно е“ — помисли си тя.
И тогава тъмното лице се появи пред нея, наполовина скрито в пламъци и мъгла. Както всеки друг път то я гледаше заплашително и с насмешка. Беше там, но всъщност го нямаше.
Тя изстена, като се бореше с повика на този груб, настоятелен глас.
— Трябва да ти предам нещо, любима.
Думите прозвучаха глухо, като че от края на някакъв дълъг тунел.
— Но преди това… — силните му пръсти проследиха извивката на устата й.
Тес се чувстваше прекрасно.
— Пусни ме да вляза — заповяда дрезгавият глас.
Загрубели палци се прокараха по вътрешната част на чувствените й устни.
— Вземи ме в себе си. Тес, целият.
— Не — прошепна тя отчаяно, като се отдръпна бързо опиянена от мистериозния глас, завладяна от магията на тези умели, силни пръсти.
— Не, не!
— Шшт — отговори мракът.
— Спри — изстена тя, проклинайки лауданума, който замъгляваше мислите й. Милостиви Боже, тази нощ сънят беше толкова истински. Как можеше да му се противопостави?
— Махни се, всичко, всичко свърши.
— Тази нощ не мога да спра, Тес. Тази нощ ще направя това, което трябваше да свърша още преди пет години.
Тогава Дейн се наведе над нея и устните му, твърди и безжалостни, прекъснаха ожесточените й протести. Той с наслаждение започна да пие от сладките им форми. Сърцето му биеше лудо. Внезапно отдели устни от нейните.
— Още — изръмжа той, като всмукна влажната й долна устна и впи зъби в меката плът.
— Спри! — лудо изви глава Тес, като се опитваше да избяга от сладкото изтезание. — Недей… Не ме докосвай! — паника изостри гласа й.
Този сън беше различен от всички други.
Но силните, груби ръце само я хванаха още по-здраво, като обгърнаха раменете й.
— Отдай ми се, Тес — мрачно промълви видението, като следваше устните й със силния си, гладък език. — Тук — прошепна той, когато дъхът му се смеси с нейния, топъл и влажен. — Тук… — неуморим и палав, езикът му потъна в топлата влага. — Навсякъде — изпъшка той.
Мили Боже, тя искаше това. Тялото й беше възбудено и готово за него. Но здравият разум я предупреждаваше. Тя като че ли знаеше, че ако се поддаде, ще бъде свършено с нея.
НО ЗАЩО? — обади се един безразсъден глас. В крайна сметка — мъжът беше само сън. Как може един сън да я нарани?
Тя отвори устни със задавено ридание и вече беше с една стъпка по-близо до забраненото, трепетно удоволствие, което той й обещаваше.
Видението изпъшка в отговор.
Тя е така проклето сладка… — като огнен пламък езикът му проблесна и без предупреждение се плъзна дълбоко в устата й, карайки я да потъне в океан от чувства.
— Още — каза той грубо. — Дай ми онова, което искам, Тес! Дай ми всичко!
Рейвънхърст отпусна раменете й. Тя усещаше, че сега може да избяга. Но не се опита, вероятно защото не искаше. Само изви шия, примамвайки го неумолимо, както е правено откакто свят светува. Жестът на жената, която иска мъжа и предлага меката си, възбудена плът като примамка на нейната силна половинка. Да, този път тя трябваше да разбере как ще завърши съня й.
Дейн се изсмя тихо и победоносно. Господи, тя не беше забравила и той щеше да докаже това тази нощ. Свивайки и отпускайки юмруци, той разучаваше лицето й. Погледът му се проясни. Леко и мъчително бавно галеше гордите й предизвикателни гърди. Тес задиша на пресекулки.
— Не! — извика тя, като се опитваше да се отскубне. — Ти си… ти си само сън!
Но жестоките устни над нея само се разтеглиха в жестока усмивка. Рейвънхърст разтвори дългите си пръсти и я хвана здраво.
— Да, скъпа, аз съм само сън. Но достатъчно истински сън, за да те накара да трепериш. Можеш да ме наречеш кошмар.
Тес безпомощно размаха ръце борейки се с мрака, с порива на страстта и най-вече със себе си. Срамно удоволствие пламваше навсякъде, където той я докоснеше, карайки тялото й да изгаря и играе под ръцете му. Като иска още и още.
„Довери му се, глупачке — прошепна тъмнината. — Довери се на удоволствието, с което те дарява.“
Толкова много време мина все пак. Толкова голяма част от живота й беше сън. Но беше ли това сън? Мракът нахлу в мислите й и Тес се изплаши, че полудява.
— Ма-махай се! — грубо каза тя.
Силните ръце не спряха нито за момент.
— Не мога — безжалостно изръмжа видението, съзнавайки предимството си. — Той ме изпрати при теб. Нося ти посланието му.
— Кой?
— Лисицата, разбира се — дрезгавият глас стана твърд — моя сладка любов, моя Солей.