4.
Отвън на перваза двойка гълъби гукаха шумно. Беше онзи студен и тих час преди зазоряване. Въртейки се безсилно. Тес се бореше да дойде в съзнание. Въздъхна и захлупи глава във възглавницата си. Със затворени очи виждаше неясни, танцуващи образи, бегли спомени, които караха съзнанието й да се пробуди. Тя бавно стана и притисна с ръце пулсиращите си слепоочия. Но това не й помогна. Колкото и да се опитваше, не можеше да си спомни. Имаше само усещането, на мъка и безпокойство. И все пак… Набърчи бледото си чело докато се концентрираше. Не, последната нощ беше някак различна. Последната нощ беше… каква беше? По-истинска? По-завладяваща? Като че ли беше докосвала и беше докосвана в отговор. Но как?
Изведнъж Тес усети играта на вятъра по гърдите си и се сепна. Погледна се и се намръщи в почуда. Защо беше разкопчано горното копче на нощницата й?
Боже Господи, какво беше се случило тази нощ?
Тя потрепери завладяна от неясните спомени. Ревящият вятър блъскаше по прозорците. Старото мъчение. И тогава… Чуждоземна магия, тъмни думи и още по-тъмни ръце. Див, безразсъден глад. Той.
„Господи! Дали не полудявам?!“ — помисли си Тес в отчаяние като наблюдаваше как догаря остатъка на свещта. Или сънищата й ставаха по-страшни? Стоеше неподвижно, обгърната от мрака.
— Да, скъпа, аз съм само сън — чу да казва един подигравателен глас в отговор. — Но съм достатъчно истински за да те накарам да се разтрепериш. Можеш дори и да ме наречеш кошмар.
С ядосан вик Тес запрати възглавницата в другия край на стаята. Стига вече това мъчение! Нямаше мъж, реален или въображаем, комуто да позволи да се намеси в собствения й живот. Нямаше да позволи на миналото да я завладее. Не и когато вече беше дала жертва.
Гледаше прозореца с тъжен поглед в очакване на първите лъчи на зората. И по дяволите, на никого нямаше да позволи да я лиши от успеха. Сви устни. Дори и на флотският офицер, който в това време спеше в едно от меките легла в Ейнджъл.
Делът й в контрабандната стока ще възкреси Феърли и ще й помогне да изплати последните дългове на баща си. След това трябваше да обмисли какво да прави с Ейнджъл, защото там ставаше опасно. Само миналата седмица едни глупаци се бяха заключили там като напълниха кухнята с дим и това съсипа работата на главния готвач.
Да, обеща си Тес, тя ще свали маската, когато се освободи от тези смазващи дългове, но не по-рано! Особено сега, когато беше поела ролята на Джак и щеше да спечели повече, отколкото й е необходимо. Но тя отказа да помисли, че и рисковете бяха по-големи.
Първите студени лъчи на зората заиграха по пода, когато Рейвънхърст се надигна и отритна от себе си измачканите завивки. Стана и се запъти с тежки стъпки към прозореца, незабелязващ голотата си. Стаята беше уютна. Леглото беше меко, а чаршафите чисти. Но защо не можа да затвори очи и да заспи през цялата тази проклета нощ? Изпсува ядно като дръпна завесата от фина бяла дантела и се вторачи в спящия град, обгърнат от сива утринна мъгла.
Тес Лейтън още го привличаше. Ето защо, дори и след всичките тези години. Трябваше да приеме нещата такива, каквито са. Безсмислено беше да ги отрича. Пред очите му изплува неканеният образ на красотата й и Рейвънхърст веднага усети пулсираща ерекция. Затвори очи и прокара груби пръсти през косата си. Не беше мигнал през цялата нощ, без съмнение.
А беше толкова близко! Още няколко минути и щеше да знае проклетото име. Още няколко минути и щеше да има и Тес също.
Рейвънхърст грабна ризата и бричовете си от пода, където ги беше захвърлил миналата нощ. Отказваше да се вслуша в гласа зад гърба си, който му се присмиваше. Глас, който го питаше кое е по-важно за него.
— О, мис, те бяха свалили завивките от всички легла и бяха разхвърляли ленените чаршафи по пода. — Червенобузестата прислужница на име Нел, се втурна към Тес, докато тя слизаше по стълбите час по-късно. — Че дори и една стая не пропуснаха. Само да ми падне в ръцете това прасе от Кралската гвардия, ще му кажа аз къде зимуват раците.
Лауданумът все още забулваше мислите й и Тес не можеше да изхвърли от съзнанието си края на ужасния сън. Но при вида на огромната камара от мръсно и смачкано бельо, струпано в антрето, тя се събуди напълно.
Значи това беше работа на Хоукинс. Изгаряща от ярост. Тес гледаше втрещена към чаршафите на пода. Хората на Хоукинс бяха много прецизни, нямаше място, което да не е кално. Много добре, щом той й обявяваше война, тя щеше да му отвърне със същото.
— Иди доведи Лети, Нел — процеди през зъби Тес. — Опасявам се, че тези проклети работи ще трябва да се изперат. И ако случайно срещнеш Еймъз Хоукинс да се спотайва някъде, гледай да го доведеш при мене в счетоводството — сериозно добави тя.