Но скоро Тес откри, че мъките й далеч не бяха свършили. Когато след минута влезе в кухнята, намери Едуар, закръгления и темпераментен френски готвач, да кърши ръце над табла с изгорели сладки.
Щом я видя, развълнуваният готвач прекъсна пороя от френски псувни и вдигна ръце към тавана.
— За Бога, свърши се с нея, с проклетата печка. И с мене, и с мене е свършено. Мадмоазел Тес, колко неприятно ми е да ви го кажа. Никога и никога повече! Изпече крехките ми мариновани гълъби по най-жестокия начин! Изгълта сладкишите ми и ги изплю изгорели! Тя е Дяволът, вашата английска печка, и аз няма да се боря повече с нея!
Тес въздъхна, безсилна да помогне. Едуар се бореше с разнебитената печка откакто тя беше дошла в Ейнджъл преди две години. Раздразнителен и труден, Едуар не беше от добрите готвачи в южна Англия и Тес добре знаеше, че за това Ейнджъл е пълна с пътници готови винаги да си тръгнат.
Дори личният слуга на Уелския принц беше останал впечатлен от „добрата“ кухня, на която имаше удоволствието да се „наслади“ преди време. Той беше намекнал, че ще даде на Тес възнаграждение, ако тя освободи избухливия готвач от длъжност. За щастие французинът отказа да обмисли предложението.
Тес изправи рамене и се опита да се усмихне съчувствено.
— Горкият Едуар — каза тя меко. — Какво ти причини лошата печка?
— Хубаво, че попитахте! Внимавайте! — каза той, като посочи сърдито към печката с големия си оваляй в брашно пръст.
Намръщено Тес изучаваше старата печка, от която още се надигаше пушек.
— Какво има сега? Какво се е развалило?
— Развалило ли? — изръмжа готвачът. — Та тя е за изхвърляне. Аз правя опит да обърна питките, а тя излива върху мен и готвените ми гълъби тонове мръсотия. И върху хубавите ми сладкиши… — гласът му пресекна и той покри лицето си с ръце, прекалено развълнуван, за да продължи.
Тес се наведе и започна да изучава черната печка, след което се извъртя и погледна към тавана. Предпазливо дръпна веригата, която би трябвало да освободи отвора към комина. Нищо не последва.
— Изглежда, че няма ни…
Изведнъж облак сажди се изсипа върху главата й. Разтърсена от жестока кашлица тя отстъпи назад, където се сблъска със стоящия наблизо готвач.
— Е, сега видяхте на какви изтезания съм подложен в това жалко подобие на кухня — каза той задъхано, като в същото време й подаде ленена кърпичка.
Точно тогава остър писък долетя от съседния ъгъл не стаята.
— Дясно на борд — изкрещя някой. — Скали на хоризонта!
— Млъквай, Максимилиан! — изсъска Тес на червения папагал, който прелетя през стаята и кацна на стойката си близо до прозореца.
— А и тази проклета птица! — възкликна Едуар. — Търпя всичко това заради вас, мадмоазел, защото имате добро сърце. Но от нея — той посочи с пръст към птицата, — бих си направил много хубав специалитет и възнамерявам да го сторя в най-скоро време!
Тес моментално застана на пътя между разярения готвач и крещящия Максимилиан.
— Престани, Едуар, това няма да реши проблемите ни. Сигурно ще се наложи да ми покажеш в какво точно се състои повредата. Доколкото си спомням миналия път доста добре се справихме с нея.
Нисичкия пълен французин изсумтя в отговор:
— Да, но само защото монсеньор Хобхауз се оказа достатъчно гениален, за да се справи с трудността. Но този път, тази птица ще затрудни дори и него.
— Всички на пост — изпищя Максимилиан, като изду бузи и запърха с крила. — Вражески кораб насреща!
Минута по-късно кухненската врата се отвори шумно и висок русокос мъж, облечен със зелено сатенено елече, влезе в стаята.
— Ето къде си била — каза той изненадан като изучаваше със зелените си очи омацаното в сажди лице на Тес.
— Хобхауз изглежда, че не знае какво ти се е случило, скъпа. Признавам, че не очаквах да те намеря тук — светлокосият мъж се усмихна по детски, а по челото му като пламъчета пробягваха слънчевите лъчи.
Както винаги лорд Ленъкс беше облечен безупречно, помисли си Тес, като отлично съзнаваше колко смешна изглеждаше сега до него. Набързо забърса бузите си, след което се обърна.
— Колко се радвам да ви видя, милорд! Но кога се завърнахте? Доколкото си спомням щяхте да останете в Лондон цял месец.
— Мога ли да се надявам, че съм ви липсвал?
— Можете да си мислите каквото пожелаете, милорд — отвърна Тес с усмивка. — Но сега ме оставете да се почистя и да отстраня този проблем, защото, опасявам се, че изглеждам като някоя просякиня.
Студени пръсти сграбчиха зачервените й бузи.