— Но моя миличка Тес, вие изглеждате очарователна, както винаги. Знаете, че ви обещах да стоя далеч и да ви дам време да решите, но ви предупреждавам — нямам намерение да ви оставя на спокойствие докато не приемете предложението ми.
Тес стоеше замръзнала на мястото си и неловко мълчание възцари в кухнята. Тя усети как четири чифта очи се впиха в гърба й.
С леко почукване на сребърна лъжичка Едуар напомни на персонала за задълженията му.
— Живо, живо — извика той на трите зяпнали кухненски прислужнички. — Сладкишите, или каквото там е останало от тях, ги занесете на Хобхауз. Всички останали подноси — в гостната. По-бързо!
— Милорд, не смятам, че сега му е времето да го обсъждаме — прошепна тихо Тес. Долови зад себе си едва чута въздишка, но така и не й обърна никакво внимание.
С крайчеца на окото си Тес забеляза Едуар, който изблъскваше прислужниците към кухненската врата. Сега вече беше сама с лорд Ленъкс. Навъсен, графът изучаваше бледото й лице.
— Изглежда не спите добре — прошепна той, като широки бръчки набраздиха челото му. — Имате тъмни кръгове под очите. Това е прекалено голяма отговорност за вас, мила. Вие не трябва да правите нищо, което да ви изморява, освен да танцувате до зори и да ядете шоколад, когато след това се събуждате по обед. А още нищо не е свършено във Феърли… — гласът му пресекна и като продължи след това беше станал още по-настоятелен. — Нека поема част от отговорността, Тес. Ще наглеждам работите във Феърли. Би ми доставило огромно удоволствие да видя къщата оправена и в цялото й великолепие. А после ще намеря надежден човек, който да се грижи за работите ви в Ейнджъл — Ленъкс я гледаше с топлите си очи, като пое ръцете й в своите. — Хобхауз, ако трябва, въпреки че съм сигурен, че старият скъперник ще ни измами.
Тес с нежно отдръпване освободи ръцете си.
— Драги Симон, оказвате ми голяма чест с вашето предложение…
— Чест?! — очите на графа проблеснаха. — Та аз ви обичам, не можете ли да го разберете? Понякога ме влудявате напълно!
— Моля ви, милорд, трябва ми време да помисля — запъна се Тес, и ръцете й нервно подръпваха горната част на престилката. — Не зависи просто от мен, разберете ме. Трябва да обмисля всичко. А и Ашли…
— Въобще не виждам какво общо има той с всичко това. Не се заинтересува нито от Феърли, нито от Ейнджъл.
Тес въздъхна.
— Не, наистина. Но може и да го направи, ако нещата се променят внезапно. Както и да е, аз поне трябва да обсъдя това с него.
Лорд Ленъкс поднесе ръката й към устните си и нежно я целуна.
— Надявам се това да не ви отнеме дълго време, скъпа — каза той меко.
Някакво скрито вълнение пробягна по лицето му. Той бавно се наведе и впи устни в нейните.
Тес стоеше неподвижна. По дяволите! Кое не й позволяваше да приеме предложението му? Лорд Ленъкс беше красив, мил и богат. Всяка една жена в графството го желаеше. Защо сърцето й дори на трепна при толкова загриженост от негова страна?
— Внимание! — изкрещя Максимилиан, танцувайки на стойката си. — Опасни скали на хоризонта!
— О, каква мила картинка.
Тес се смрази като чу този студен женски глас, който идваше от вратата.
— Както винаги сестра ми е избрала най-неподходящия момент за своето посещение — каза Ленъкс сухо, като нито за момент не откъсна поглед от лицето на Тес.
— Точно така, скъпи — съгласи се лейди Патриция Ленъкс. — Трябваше да дойда много по-рано.
Гласът й стана суров.
— Тогава може би щях да ти попреча да се превърнеш в такова голямо магаре.
Тес бързо отстъпи назад и гореща вълна заля бузите й. Беше готова да избухне.
— Моля те, извини сестра ми, Тес — заяви Ленъкс, като стисна нежно ръката й. — Тя е просто едно разглезено, неблагодарно дете. Страхувам се, че това от което се нуждае е съпруг, който редовно да я натупва.
— Щом така казвате — отвърна сухо Тес освобождавайки ръката си.
— В това отношение брат ми е напълно прав, мис Лейтън, но аз съм решила да давам друго и то редовно, макар че в зверщината няма нищо лошо.
— Патриция — изсъска Ленъкс, — самозабравяш се.
Зелените очи на сестра му искряха.
— Но нали вече сме големи хора. Нима нещо би могло да попречи на един прост разговор между възрастни?
Внезапно тя сбърчи тънкия си нос.
— Но каква е тази ужасна миризма? Да не би да криете развалено пилешко месо някъде тук, скъпа?
Тес се навъси, мислейки си, че определението по-точно би паснало на самата Патриция Ленъкс.
— Ужасна миризма ли? Не долавям нищо освен лек дъх на пушек. И тъй като това място тъй много ви оскърбява, аз нито за миг не бих и помислила да ви задържам тук повече.