Сестрата на лорд Ленъкс повдигна подигравателно едната си вежда.
— Наистина, под достойнството на някои хора е стоенето в кухнята. Очаквам да ме изпратиш, Симон. Или вече забрави обещанието си?
Лордът прекъсна саркастичните й думи.
— Не съм.
Той погледна към Тес и в очите му се четеше извинение, когато за пореден път взе ръцете й в своите.
— Запомни какво ти казах, любима — прошепна тихо той.
— Ще обмисля всичко внимателно, милорд, обещавам.
С огромно нежелание Симон освободи ръцете й и се упъти към вратата, където сестра му вече се готвеше да си тръгне.
— О, щях да забравя — каза пълничката, леко пийнала и доста надарена русокоска, обръщайки се към Тес. — Поканили сме няколко приятели от Лондон следващата седмица. Бих искала да им предложа от вашия специалитет. Готвачът ни иска да му кажете рецептата. Трябва да го изпратя да поговори с вас. Вие сте много мила и ще му помогнете, нали? Вас толкова ви бива за тези работи. Надявам се, че няма да ви отнеме повече от час-два.
Очите на Тес излъчваха синьо-зелени отблясъци.
— О, така ли? Но колко странно! Навярно прапрабаба ми е помолила вашата за същата услуга, когато последната е била на служба в двора на Чарлз II. Нали той удостоил името ви с титла в отплата за отлична работа в кухнята, доколкото си спомням.
Лицето на Тес беше образец на самата невинност.
— Или може би за отлично представяне в леглото му?
— Как смееш, малка, безочлива уличнице! — избухна лейди Ленъкс.
— Достатъчно, Патриция. Ти просто получи това, което си търсеше. Хайде, върви напред и ме чакай в каляската! — лицето на Ленъкс беше станало сурово.
Ядно шумолейки с полите си, сестра му се завъртя и напусна стаята.
— Простете ми — промълви сухо Тес. — Пак моят непослушен език. Забравих, че намеквайки за произхода й, аз всъщност обиждам и вас. Но просто вие сте толкова различен. Понякога съвсем забравям, че имате нещо общо с нея.
Пръстите на лорда съвсем леко докоснаха все още пламтящите бузи на Тес.
— Напротив, аз трябва да ви помоля да извините поведението на сестра ми. Вие просто отвърнахте на предизвикателството й. Уверявам ви, че това никога няма да се повтори. Когато се оженим…
— Ако се оженим — поправи го Тес.
Очите на лорд Ленъкс потъмняха.
— Когато се оженим — настоя той. — Защото може да сте сигурна, това е просто въпрос на време.
Ужасно объркана, Тес се запъти към канцеларията на Хобхауз, за да обсъдят програмата за деня. Разговорът с лорд Ленъкс я беше разстроил много повече, отколкото би признала. Но вече други проблеми бяха обсебили мислите й.
Много скоро тя трябваше да посрещне новите посетители на страноприемницата. При мисълта за това тя вдигна решително брадичка. Нека да дойде тогава! Тя щеше да му покаже, че в сърцето й няма място за виконт Рейвънхърст!
Колкото до готварската печка, тя можеше само да се моли, че Хобхауз ще демонстрира и този път своята сръчност и ще успее да излекува поне за кратко крехката наранена чувствителност на Едуар. Но оставаше деликатната мисия на пласирането на висококачественото бренди. Както се беше споразумяла предварително, буренцата трябваше да бъдат прикрити под пратка на брашно и зеленчуци, донесена от Хобхауз на разсъмване. Сега контрабандната стока стоеше скрита зад леглото й.
Тес изви пълните си устни триумфално. Довечера тя щеше да прелее брендито в стари, прашни бутилки и щеше внимателно да ги затвори. До сутринта нямаше да има нито следа от престъплението.
Но тя знаеше, че до тогава трябва да е особено предпазлива. За петстотин лири, които се даваха за главата на Лисицата, хорските езици можеха внезапно да се развържат.
След като не намери Хобхауз на мястото му, Тес се върна бавно в работната си стая, която се намираше в дъното на страноприемницата. По пътя си надникна в кухнята, учудена, че заварва голямата стая празна и тиха. Забеляза, че дори и Максимилиан липсваше. Той вероятно забавляваше няколкото гуляйджии в пивницата. Изведнъж Тес чу викове идващи от двора, последвани от пламенните наставления на Едуар към прислугата. Те разтоварваха провизии, досети се тя. Готвачът търсеше най-доброто място за тях в килера.
След като разреши загадката на празната кухня, Тес продължи пътя си към работния кабинет. Там тя държеше счетоводната книга и приемаше търговците.
Като пресметна, че разполагаше с няколко свободни минути, Тес седна до прозореца. Извади счетоводната книга. Набързо сумира цифрите от дългите колони. Само за последния месец бяха похарчени сто и петдесет лири! Но така тя никога нямаше да успее да изплати дълговете си.
И все пак вчерашното бренди би получило добра цена в Лондон. Освен това от предишния месец трябваше да й се изплатят печалбите от още четири пратки чай и коприна. Щяха да ги внесат в анонимна сметка в Лондон, разбира се.