— Заповядвам ти да напуснеш тази стая! — яростно извика Тес. — Или Хобхауз ще те изхвърли!
— Ще ми е интересно да видя как ще го стори — бавно отвърна Рейвънхърст, като присви подигравателно веждите си. — Би било забавно.
— Негодник! Много ме интересува какво би те развеселило.
Мъжът на входа на помръдна. Тес наблюдаваше пулсиращата вена на врата му. Очите му се движеха, изучавайки я, мъгливи и яростни. Като че ли би желал да я изгори с поглед, стига да можеше.
— А някога те интересуваше.
Гласът на Рейвънхърст се снижи, превърнат в опасно ръмжене.
— Преди чувствата ни значеха много за тебе, Тес, или поне така ми казваше — пълните му устни се изкривиха иронично. — Или и това беше лъжа?
Значи тази мисъл го притесняваше. Обезумяла от ярост, Тес наклони глава настрани и зеленикаво-сивите й очи заискряха под кестенявите мигли.
— Никога няма да го узнаеш — отвърна тя.
Дейн присви очи и Тес почувства горещата, изпепеляваща сила на погледа му. Бедрата му бяха леко раздалечени, здрави и напрегнати от дългото клатушкане по палубата на кораба. Цялото му тяло излъчваше сила, подхранвана от мрачния му гняв, готова всеки момент да се превърне в нещо диво и пулсиращо.
И тогава студената фасада на неговото безразличие се пречупи. С бясна решителност той прекоси стаята и я разтърси на стола й.
— О, аз ще те науча, Тес Лейтън! Но преди това… — като сграбчи ръцете й и я притисна към себе си.
Тес се изви в безсилен гняв, като се бореше в желязната му хватка с опустошителната горещина на тялото му.
— Върви по дяволите! Не ме интересуваш. И ме остави, мътните те взели.
— Това е последното нещо, което възнамерявам да сторя — отвърна виконтът, като се ухили подигравателно. — Сега смятам да продължа всичко от там, откъдето прекъснахме. От онази нощ пред портата на бащината ти къща във Феърли. Спомняш си тази нощ, нали, любов моя? — пръстите му пристегнаха китките й.
Болезнени спомени изплуваха пред очите на Тес. Откъси от миналото, по-жестоки и от неговите безмилостни ръце. Боже мили, нямаше ли някога да забрави всичко това?
— Спомням си, свиньо такава — изсъска Тес. — Но ти изглежда, че си забравил. Ние не се разделихме никъде и с нищо! Не можеш ли да проумееш това? Дори сега…
С яростен вик тя изтегли крака си назад, готова да го ритне точно както я беше учил някога Джек.
Рейвънхърст се завъртя изведнъж и пъхна коляно между нейните. Същевременно зарови пръсти в напрегнатите й бедра и я придърпа към себе си.
Триумф заблестя в помътнелите му очи.
— Искаш да ти повярвам, така ли? Но няма да го бъде. Не се случи на времето, няма да се случи и сега.
Тес се изопна, усещайки възбудата му през тънката си пола. Отчаяно се опита да издърпа ръцете си, да го издере с нокти, но той здраво я държеше в плен.
— Тогава — извика тя, — ти си глупак и самонадеяността ти няма граници.
Рейвънхърст остана сериозен. Обхвана с ръце слабите й бедра и се притисна към нея.
— Това не е самонадеяност, любов моя, а само сурови факти. Нищо не се е променило между нас, разбираш ли. Тес? — озъби се той. — Ти горя веднъж за мене и, Бога ми, ще стане пак така. Но предупреждавам те, още един такъв номер и ще се наложи да те уча на добри маниери.
— Ще ми се да те видя как го правиш!
Рейвънхърст я стисна.
— Не ме предизвиквай, малка лисицо. Няма нищо по-приятно от това да си оставя дланите по малкото ти, палаво задниче!
Бясна, Тес се опита да се отскубне от хватката му, но само за да се окаже още по-безпомощна. Ръцете му бяха много силни, благодарение на годините през които се беше борил с въжета и платна. Тя усещаше колко бяха загрубели дланите му. Продължи да се бори със зачервени бузи. Но всяко движение я приближаваше все повече до възбуденото му тяло. Чувстваше възбудения му член между бедрата си. И се мразеше за това.
— Ти си като всички останали от арогантния ти пол! Играеш някаква гадна игра, нали? Тръпката на преследването! Добре, но аз няма да стана твоя жертва, чуваш ли? И никога няма да се предам, нито на теб, нито на някой друг.
Рейвънхърст бавно улови китките й в силната си ръка. Някакво смътно вълнение премина през очите му.
— О, това е нещо повече от игра, скъпа! — прошепна той, като се опита да обхване лицето й със свободната си ръка. — И престани да ме сравняваш с други мъже, които са споделяли леглото ти. Много скоро ще те накарам да ги забравиш, уверявам те.
Дълго време и двамата останаха неподвижни, лице в лице, долепени с очи и тела в смъртоносна схватка. Напрежението между тях нарасна и Тес имаше чувството, че ще се задуши.