Все още нещо от арогантността на този мъж я вълнуваше и предизвикваше безразсъдни реакции у нея. Караше я да иска да възбуди, да предизвика този натрапник, да свали маската му. Искаше й се да открие суровите чувства, които той толкова се стараеше да не издаде.
Ако не си го беше помислила, тя никога нямаше да се довери на инстинкта си. Но този път Тес беше увлечена от нещо по-дълбоко, от мисъл, нещо старо колкото света. Бузите й почервеняха, когато почувства доказателството за неговото желание някъде по корема си.
Не си зададе въпрос за действията си. Не мислеше, а само следваше сърдитите гласове, които й говореха.
Защото въпреки, че Рейвънхърст изглеждаше опасен, яростта му бе все още обуздана. На Тес й се прииска изведнъж да види как ще изглежда този човек, когато избухне.
Да, тогава може би…
Устните й се извиха в подигравателна усмивка.
— Искрено се съмнявам в това, виконте. Изглеждаш доста… — отметна глава докато го изучаваше предпазливо — смачкан, слаб и изтощен от годините, прекарани в морето — подкупващо го мамеше тя. — Опасявам се, че не си в състояние да се бориш, виконте.
Деликатно прекара език по горната си устна за да го предизвика.
— Поне не с мене.
— Това че съм мъж не е ли достатъчно за да те надвия? Това ли искаш да разбереш, Тес?
Малката й волева брадичка се навири и яростта й я накара да направи още една опасна крачка.
— Така ли, виконте — измърка Тес, като го гледаше изпод вежди. — Това, че си мъж е достатъчно, така ли?
Тогава някакъв безразсъден демон я накара да се раздвижи леко, потърквайки бедра в твърдия му мъжки мускул.
В този момент желанието на Тес беше сбъднато. Очите й заблестяха. Тя наблюдаваше как Рейвънхърст едва се сдържаше. Той хвана краката й и ги уви около кръста си, като й даде възможност да усети напрежението на члена му. На лицето му се изписа ярост. Той се засили към голямата покрита с брашно маса на Едуар и сложи Тес отгоре.
— Бъди сигурна — озъби се той, като я притисна към себе си, че съм в състояние да те обслужа. Тебе, една малка, лъжлива уличница. За мене ще бъде голямо удоволствие да ти го докажа, тук и сега.
Сивозелените й котешки очи заблестяха и му отвърнаха със същата увереност.
— Колко жалко за тебе, че няма да имаш тази възможност. Сега ме пусни веднага, преди Хобхауз да ме е потърсил и да станеш за смях.
— Мисля, че няма да се получи, мила — добави Рейвънхърст. — Разбирам, че добре си използвала времето си. Каква изкусна развратница си станала. През колко мъже си минала, докато научиш тези жалки номера?
Въпреки, че сърцето й биеше лудо, Тес успя да повдигне рамене с безразличие.
— Петдесет, сто, какво значение има? В края на краищата телата ви са еднакви в тъмнината.
Дейн се намръщи, неподготвен за ревността, която го обхвана при последните й думи.
— Колко бяха, по дяволите?
— Толкова много ли те интересува? Е, тогава, разбира се ще ти кажа. Петдесет, не, сто и петдесет! — отговори Тес като се изви за да се отскубне от него.
Но това се оказа невъзможно. Да избяга от спомените, които заплашваха да я залеят.
В слабините на Дейн се събуди желание, диво и заслепяващо. То се усилваше при всяко докосване на тялото й. Той не можеше да си позволи това да стане част от играта му. Поне неговото собствено желание — не.
Проклинайки, Рейвънхърст стисна още по-силно китките й.
— Кажи ми, каква е цената на една опитна курва в Рай сега?
Дъхът на Тес спря, преди да успее да се покаже безразлична.
— Нямам никаква представа, милорд. Щастливците, които са се ползвали от услугите ми, никога не са се унижавали да обсъждат това. Но ако искаш да знаеш, предпочитам вещите — дрехи, карети, бижута. Неща трайни и много скъпи, разбира се. Колкото до вас, лорд Рейвънхърст — странните очи на Тес заблестяха ядно, — съмнявам се, че можете да платите цената ми.
Виконтът присви очи.
— Аз мога да ти платя скъпо, и в гвинеи, и в натура.
Сърцето на Тес заби лудо. Слаба руменина покри страните й. Тя успя да обуздае гнева си и се усмихна провокиращо на мъжа, който беше толкова близо до нея.
Защото някакъв дълбок женски инстинкт й подсказваше, че това най-дълбоко ще нарани Рейвънхърст.
— Ако не сте заинтересован, милорд, тогава мога само да се питам защо сте тук, решен да ме наранявате по този груб начин.
Рейвънхърст впи пръсти в крехките кости на ръцете й, докато я изучаваше.
— Защото, така ми харесва, кучко! — отвърна той спокойно.
— Пусни ме, свиня такава! Боли ме!
— Ще си помисля когато ми кажеш всичко за Лисицата.
— Какво те кара да мислиш, че зная всичко за този мъж?