— А не знаеш ли?
— Дори и да знаех — продължи Тес, като че ли не го беше чула, — защо мислиш, че щях да ти кажа каквото и да е?
— Защото — наведе се виконтът, — ще прережа това лъжливо, малко гърло, ако не ми кажеш.
— Мисля, че си способен да го направиш — хладно се съгласи Тес. — Но няма да ти се наложи. Разбираш ли, не зная нищо за този престъпник. Той е мистерия за мене, както и за всички хора в областта.
— Лъжкиня! — експлодира думата от устните на Рейвънхърст. — Не можеш да живееш толкова дълго тук и да не знаеш нищо за него. Еймъз Хоукинс е постъпил хубаво, като е изхвърлил чаршафите ти на улицата.
— Еймъз Хоукинс е едно говедо! Защо го намесваш?
— Защото човекът познава предателите само като ги погледне, както и аз.
— Ние не подслоняваме предатели тук, в Ейнджъл! — отвърна Тес, като се мъчеше да се освободи. — Още повече, че не разбирам за какво е цялата шумотевица. Свободната търговия е част от живота по крайбрежието. Това е така от петстотин години. Всъщност, ако бъдат арестувани всички контрабандисти, ще останат много малко хора — фермери, рибари или офицери.
Тес се извиваше бясно, но не можеше да се отскубне.
Тя играеше съвсем хладнокръвно, мислеше си Рейвънхърст, дори прекалено добре.
— Това ми прилича на бунт, мила моя — озъби се той, като изви ръцете й назад. — Съветвам те да си държиш езика зад зъбите, за да не те нарекат хората предателка, освен че те наричат курва.
— Само змия като тебе може да бъде толкова зла! Аз не казвам нищо повече от това, което се знае в Рай. Никой няма да се застъпи за чужденец като тебе! И ще ти кажа още една истина — ние не се интересуваме от чужденците тук, виконте! Много често те се оказват бирници. Или военни, които идват да отведат мъжете ни оковани във вериги! Братя, съпрузи и синове, за да служат на проклетите ви бойни кораби! А сега ме пусни, ти… ти долен мръсник!
Рейвънхърст сви устни. Беше ядосан.
— Още ли? — той безмилостно я бутна върху брашнената маса. Погледът му беше непроницаем докато се навеждаше над нея. — Ние сме във война с Франция, момиче. Трябва ли да ти напомням, че войната има нужда от мъже и кораби? Само те могат да предпазят бреговете ни, ако французите решат да пуснат котва тук.
Тес го беше зяпнала с явно недоверие.
— Нашествие? — присмя се тя. — Тук? Говориш глупости! Новият военен канал ще смаже всичките надежди на французите.
— Много си сигурна — озъби се Рейвънхърст. — Но моята работа е да разбера дали е така — той присви очи. — Бони може да открие, че безплодните земи на Ромни Марш се използват за друго от хората му, а не за това, за което са предназначени.
Изведнъж Тес се намръщи.
— Да не искаше да кажеш, че ние тук сме в съюз с врага? — просъска тя.
— Защо не ми кажеш ти?
Със святкащи очи Тес се изви, за да се освободи от възбуденото му тяло и от грубите му пръсти.
— Това ще го направя, арогантен мръсник такъв! Докато нашите хора внасят контрабандно бренди и плават с прилива до Диеп, те са англичани преди всичко! Но те биха подкрепили и действията на Наполеон, както биха… — и промърмори неподходяща за жена псувня, като търсеше достатъчно силно сравнение — както биха… танцували със самия дявол!
Дейн присви леко устни.
— Много си уверена в това, мила. Само се чудя откъде познаваш толкова добре тези отчаяни престъпници.
Сините му очи изведнъж се втренчиха, следейки изражението на лицето й.
— Чувал съм, че този луд вземал и жени в пъстроцветната си банда. Възможно ли е?
Пулсът на Тес се ускори като си спомни как беше проучвал точно по същия начин намазаното й със сажди лице предишната нощ. Господи, ами ако разбереше, че тя е жената от тясната уличка?
Тя напрегна крака и гърди и заизвива гръб диво. Боричкането само я приближи още до тялото на Рейвънхърст. Видът на нападателя й стана сериозен и вената на челото му запулсира.
— Престани да се дърпаш, по дяволите! Освен ако не искаш да те имам тук и сега! Тази маса ще свърши работа както всяко легло горе!
Тес го погледна с дива ярост. Страните й бяха пламнали.
Рейвънхърст я изгледа въпросително.
— Целият този гняв не е ли за прикриване на нещо или някого?
В очите на Тес се изписа страх под студения му, изпитателен поглед.
— Пусни ме! — извика тя, като знаеше, че всяка секунда го приближаваше до опасното разпознаване. — Аз не зная за какво говориш.
— Не знаеш? — Дейн обърна лицето й към себе си и го заразглежда. — За Бога — остро каза той.
Сърцето на Тес заби лудо, тя се извърна, за да избегне въпросителния му поглед.
— Пусни ме…
— Не бих повярвал — измърмори той повече на себе си, отколкото на нея.