Сърцето на Тес спря. Той знаеше. Проклет да е! Защо тогава не спря? Защо продължаваше да си играе на котки и мишки с нея?
Рейвънхърст премрежи очи.
— Значи е истина. Чета по лицето ти — ръцете му бавно се плъзнаха по врата й за да проверят ускорения й пулс.
Мъртвешки бледа. Тес очакваше той да я познае.
— Да, ти си изплашена. Много даже бих казал, въпреки че го прикриваш добре.
От устните на Тес се изтръгна въздишка.
— Няма, няма нищо такова!
— Ти си адски ужасена — очите на Рейвънхърст се разшириха.
— Пусни ме, по дяволите!
— Но защо, питам се? Трябва да е нещо много важно, за да изплаши такава малка, самоуверена уличница като тебе?
— Въобще не ме е страх от тебе — избухна Тес. И ще ти кажа още веднъж — не зная нищо за този човек!
Рейвънхърст се ухили злобно, усещайки как пулсът й бие под пръстите му.
— Докажи го, в такъв случай.
— Прогресираш от наглост към слабоумие.
— Ни най-малко, вещице! Щом не знаеш нищо за Лисицата, запознай ме с някой, който знае.
Тес поклати глава отрицателно.
— Това ще бъде голяма грешка от моя страна. И изключително нездравословно и за двама ни.
— Ще бъде много по-зле за тебе, ако не ми кажеш! Може да си успявала да подлудиш други мъже с няколко часа опипване в леглото, но ще откриеш, че аз не мога така лесно да бъда обуздан.
— Не бих прекарала дори и една секунда със свиня като тебе — процеди през зъби Тес.
— О, ти не само, че ще го направиш, но ще свършиш още доста неща покрай това, Тес. Преди да приключим, ти вече ще си ми дала всичко, което възнамерявам да получа. Това, което искам, скъпа моя, е просто… просто всичко, което можеш да дадеш.
Със сурово изражение на лицето лорд Рейвънхърст се наведе над напрегнатото й тяло, като се долепи плътно до меката й кожа.
— И тогава… — прошепна той тихо, — ще ми дадеш и още нещо.
— Няма да получиш н-нищо, мръснико! — изхлипа Тес с дрезгав глас.
С очи потъмнели от ярост Рейвънхърст я блъсна на масата.
— Да пробваме, ако искаш.
— Ти, жалък, долен… — изведнъж Тес ахна, усетила нещо гъсто и лепкаво да се стича надолу през яката на пеньоара й. Бавно, със строга прецизност, Дейн оценяваше вкусовите качества на остатъците от тортата с череши, която беше изсипал на гърдите й.
— Да, добре, че ми напомни за този сладкиш.
Тес затвори очи като се въртеше лудо, разбрала за намеренията му. Но беше прекалено късно. Тъмното му и сурово лице се доближаваше безмилостно. Устните му, жадни и жестоки, прокарваха огнена диря по шията й.
— Стига! — заповяда тя, останала без дъх, като се бореше с цялото си същество срещу това диво желание, провокирано от неговия допир.
За Бога, как би могло тялото й да я предаде по този начин. Отново. Сега тя усещаше още по-силно, чувстваше влажния му, грапав език по нежната си кожа и устните му, жадно поглъщащи сладките й плодове.
— Много си сочна — прошепна той във врата й. — И очевидно добре подготвена.
Тес се извиваше отчаяно, но не можеше нито за минута да разхлаби безмилостната му хватка.
— Ще си платиш за това — прокле тя през стиснатите зъби. — Дори и това да е последното нещо в живота ми!
Изричайки тези думи, тя отвори очи, за да ги срещне с тъжния поглед на Дейн, който жадно поглъщаше лицето й.
— Това е само началото, Тес. Знаеш го не по-зле от мене.
— Това е краят, отрепка такава. Краят на нещо, което изобщо не е започвало.
Чертите на Рейвънхърст се изкривиха в яростна гримаса.
— Дори и за миг да не ти минава през ума да ме измамиш. Учестеният ти пулс, както напрегнатите ти мускули вече те издадоха. Поне тялото ти все още не се е научило да лъже.
— Ти се лъжеш, ти… ти си абсолютно луд!
— Лудият понякога казва най-чистата истина. Защо не признаеш, че ме желаеш?
— Нищо не съм ти признала, за да ти спестя това, че те ненавиждам!
Жадни, с тлеещ поглед, очите му я изучаваха.
— Нима? Чак сега забелязвам, че съм пропуснал последното парче торта, най-сочното.
Изведнъж той се извъртя, като успокои с бедро ритащите й крака. Отново наведе тъмната си глава над нея. И тогава тя почувства острата болка, или това беше върховното удовлетворение от докосването на езика му по набъбналото й зърно. Сърцето й биеше лудо, докато извивайки се опитваше да се освободи. Движението й още повече я долепи до тръпнещите му устни.
— Кажи ми, по дяволите — изръмжа Рейвънхърст, докато устните му възбуждаха омацаното с плодове тъмно връхче. — Няма да те пусна, докато не ми кажеш, Тес.
Той наистина няма да го направи, осъзна мрачно Тес. От устните й се изтръгна стон на диво удоволствие, докато умелите му устни леко подръпваха зърното й. Мили Боже, тя трябваше да избяга! Ако той продължаваше да я държи, тя щеше…