— Добре тогава. Ще ти кажа — прошепна дрезгаво тя. — Само ме остави да си поема дъх.
Рейвънхърст отпусна леко стоманената си хватка. В очите му проблесна триумф.
— Е?
— Нямам представа… — прошепна Тес.
Внезапно тя извърна лицето си настрани неспособна да продължи.
— Кажи ми, дяволи те взели!
Силните ръце на Рейвънхърст обгърнаха лицето й, принуждавайки я да го погледне.
— Този път, истината.
— Не знаех — промълви с треперещ глас Тес, — че можеш да си толкова… — пръстите й се свиха в юмрук, — толкова извратен.
С яростна въздишка тя грабна шепа брашно и го разпръсна яростно. Белият прах изпълни цялата стая, покривайки лицето на Рейвънхърст. Той се отдръпна ядно, търкайки очите си.
— Ах, ти, мръсна кучко! — изсъска той. — Трябваше да го знам по-добре от…
Така и не довърши изречението си. Защото точно тогава Тес с всичка сила го ритна с коляно в слабините.
6.
С черти разкривени от болка, Рейвънхърст се олюля назад и се преви като марионетна кукла откачена от въжетата си.
Беше почти смешно, помисли дяволито Тес. Още малко й оставаше да избухне в истерия. Тя усещаше как смехът идва на вълни, застрашаваше да се отприщи от пресъхналото й гърло. Но пристъпът отмина и след него остана само безсилна злоба.
— Не се доближавай до мен! — изпищя тя. — Аз вече не съм онова невинно момиче отпреди пет години. Разбираш ли? Сега мога да се боря по начини, за които не съм и предполагала тогава, че съществуват. Ти няма нищо повече да получиш от мен, твоя светлост, стига да не искаш още от последното.
Пред нея Рейвънхърст се олюля като пиян и се свлече на колене. Болката беше непоносима и той впи пръсти в бедрата си. Сподавен стон се изтръгна от гърдите му. После, все още разтреперан, повдигна глава и се напрегна да види лицето й. От очите му струяха искри. Безмилостният гняв, излъчващ се от изкривените му черти, накара Тес да потръпне. Но тя не остана при него, за да чуе страшните му клетви за отмъщение. След така трудно извоювана победа, само глупак би останал на това място.
Ожесточените проклятия все още звучаха в ушите й, когато стигна до вратата, освободи лоста и избяга по коридора.
— Само идиот би могъл… аах… да се довери на коварна и малка уличница, като теб — изръмжа пресипнало Рейвънхърст, докато наблюдаваше как жертвата му избяга. — Тази грешка няма да се повтори.
От удобното си място в килера Лети видя как Тес прелетя през кухнята с развети поли. Тя не пропусна да забележи изплашения й поглед, нито бледото й лице. Лети се втрещи, когато минута по-късно лорд Рейвънхърст излезе сковано от същата стая.
Тя се намръщи и разтърси глава, като се чудеше защо косата и раменете на виконта бяха целите в брашно. Но още по-голямо бе удивлението й, като срещна бушуващата, гневна буря в тъмните му очи.
— Не знам какво му е сторила този път нашата мис — промърмори разтревожено тя. — Но имам усещането, че този път ще си получи заслуженото, при това много скоро.
Няколко часа по-късно, източно от Рай, малка лодка леко пореше водата по Кралския военен канал, като набраздяваше с нос сребърните вълнички. В нея млад, жилест лейтенант се наведе и посегна към греблата.
На кърмата зад него стоеше виконт Рейвънхърст. Той спокойно изучаваше с поглед местностите, през които минаваха, огрени от златните лъчи на изгряващото слънце, току-що показало се над върховете на дърветата. В тъмната му коса нямаше дори и прашинка от брашното. Само гневните пламъчета в очите му продължаваха да тлеят като нямо доказателство за гнева му. Тази ярост беше подхранвана от неуспешното търсене на предателя, обитаващ тези блата.
— Кажете ми нещо за контрабандиста, чието име толкова често е на устата на всеки, Ромни Лисицата, ако не се лъжа.
Дори като говореше, Рейвънхърст внимателно изучаваше бреговете, търсеше да открие следи, които биха направили врага му уязвим.
— Имате ли някаква представа за неговата идентичност?
— Не, сър…, така де, милорд — младият офицер побърза да поправи грешката си, нервен от присъствието на един от неговите идоли. — Никой не знае. Толкова трудно е да му хванеш следите, колкото и да уловиш сянка. Хората казват за него, че той е самият фантом от блатото, но според мене това са суеверия. Каквото и да е, сигурно е, че знае тези долища като дланта си, той, а и всички останали.
Рейвънхърст се намръщи. Не вярваше, че южният бряг може да бъде нападнат. Не и сега, когато великите морски битки на Англия бяха захвърлени в миналото и почти забравени. Не, войната с Бони, сега бушуваше на сушата. Корсиканците бяха научили горчивия си урок при Трафалгар. Това не беше грешка, която човек би повторил, Дейн беше убеден в това.