И все пак Наполеон беше отличен стратег. Ако Англия не беше защитена, той не би се поколебал да забие нокти в сърцето й. Ако това се случеше, този канал нямаше да може да се използва пълноценно. Не и когато доста дълги участъци от него не бяха по-широки дори и от локва. Двеста тридесет и четири хиляди лири бяха похарчени за тази локва, за Бога!
Рейвънхърст изруга тихо. С крайчеца на окото си забеляза как лейтенанта му хвърли разтревожен поглед, уплашен, че по някакъв начин го е обидил и сам е предизвикал недоволството му. Чувствайки се неудобно от объркването, което прочете в тези млади очи, виконтът шумно прочисти гърлото си и погледна настрани.
— Бяха ми казали, че каналът се разширява нататък.
— Точно така, милорд. Точно там, зад онези дървета.
Сега, след като тишината беше вече нарушена, младият офицер в синя униформа, се осмели да каже това, което желаеше да сподели цял следобед.
— Простете, милорд, но аз просто исках да споделя с вас колко ни зарадваха новините.
— Новините — Дейн сбърчи чело. — Та нима съобщението от Адмиралтейството пристигна вече?
— Да, милорд. В него е отбелязано, че ние ще служим под вашето ръководство. Имам предвид, че вие сте новият специален пълномощен комисар на канала.
— Благодаря ви, мистър Тафт — каза сухо Рейвънхърст и челото му се набразди от ситни бръчици.
Приказливият лейтенант, запленен от величествения си събеседник, когото боготвореше като герой, изглежда, че не долови намека му.
— Голям късмет извадихме, че ще сме под вашето командване. Ние всички знаем какво направихте при Трафалгар. Съжалявам, само, че аз самият не бях там за да видя всичко със собствените си очи — добави горчиво младежът.
— Наистина ли съжалявате? — изръмжа Рейвънхърст. — Тогава нека ви кажа нещо, лейтенант. Трябва да благодарите на милостивия Господ, задето не сте били при Трафалгар. Това беше най-ужасната битка, съществувала някога. Дори под командването на Нелсън, тя представляваше едно кърваво, безмилостно клане. Навсякъде, едва помръдващи кораби със свалени мачти затрупаха пристанищата. Идеята за фронталната атака беше добра, но беше почти лудост. Нелсън знаеше това по-добре от всеки друг.
Лицето на лейтенанта побеля, когато чу тази ерес. Странен, спокоен звук се изтръгна от гърдите му.
Рейвънхърст доби сурово изражение, когато спомените от този кошмарен ден нахлуха в паметта му.
— Нямаше нищо романтично, в това, което се случи при Трафалгар, мистър Тафт. Дори героизмът на този ден е доста преувеличен. Можем единствено да се надяваме, че нищо подобно няма да ни се случи отново. Колкото до войните — добави строго той, — има ги всякакви, водени по какви ли не начини. Запомнете това, лейтенант.
— Тъй вярно, милорд — отвърна смутено младият мъж.
— Добре. Сега трябва да посадим повече брястове за да покрием този бряг — Рейвънхърст посочи към северната страна на канала, където голият бряг се издигаше стръмно, като тъмен белег сред заобикалящата го зелена равнина. — Също така глогини, те ще служат за прикритие и ще предоставят по-голяма възможност за нашите момчета да открият огън при случай на атака.
— Наистина ли смятате, че французите ще посмеят да направят подобно нещо?
— Не е моя работа да гадая, лейтенант — отвърна Рейвънхърст сухо. — Моята работа е да осигуря безопасността на тази област в случай, че Наполеон реши да нападне. Сега ме интересува колко фута е канала в най-широката си част?
— Тридесет, милорд, плюс-минус няколко — долетя напрегнатия отговор.
Значи този приятел се притеснява, така ли? По устните на Дейн пробяга бегла усмивка, докато младият офицер се напрягаше да не допусне грешка.
— А в най-тясната?
— Не повече от десет, милорд.
Рейвънхърст повдигна вежди. Десет, но това не отговаряше на информацията, която беше получил от Адмиралтейството.
— Приблизително — добави сковано офицера.
Дейн чакаше.
— Но има един участък западно от Рай, до Пет Левъл — Тафт коригира грешката си минута по-късно. — Направен е съвсем накрая и не е по-голям от локва.
— Благодаря, лейтенант — промърмори Рейвънхърст, защото съзнанието му вече беше заето с бързи пресмятания.
Първата му грижа беше да покрие земята около канала. Може да предложи брястовите дръвчета да се засадят на всеки десет стъпки, а зад тях като втори защитен ред щяха да дойдат глогините. Западният ръкав на канала до Пет Левъл трябваше да се разшири, разбира се. Но това едва ли би могло да се осъществи сега. Освен това оставаше проблемът с пътя за снабдяване разположен северно от канала, който вече се нуждаеше от ремонт.