— Ето го къде бил Дяволът! — изрева дундестият митнически инспектор. — Петстотин лири за първият от вас, който го хване копелето!
Компанията изрева и всички започнаха да се блъскат.
— Хвани се за мен, момиче! — заповяда Лисицата и протегна ръка, като се опитваше да успокои Фенси. — Бързо!
Тес сляпо се изправи на крака. Тя почти беше уловила ръката, когато погледна нагоре, за да види големия, тъмен силует на Хоукинс, очертан на лунната светлина, с вдигната ръка, внимателно прицелващ се.
В Лисицата. А Джак бе твърде зает да й помогне, за да забележи това.
— Зад теб, Лисица! — изкрещя тя, но предупреждението й дойде твърде късно. В същия момент изгърмя пищов и високият мъж падна върху седлото. Тес едва успяваше да си поеме дъх, но въпреки това стисна зъби и хвана големия кон за юздите.
— Остави ме, мила — прошепна Джак. — Отивай в Пет Левъл. Аз не мога да те защитавам сега — гласът му беше дрезгав. На бялата му блуза под черната мантия вече се бе очертало тъмно петно кръв.
— Не мога да те оставя — изплака Тес. — Не и така.
Лисицата се олюля на седлото като за малко щеше да падне. Тес се хвана за седлото и скочи зад клюмналия ездач, като го хвана здраво през кръста. Тя пришпори огромния черен кон като придържаше с ръка отпуснатото му тяло.
— Давай, Фенси! — изкрещя тя.
Този път мъжът не протестираше.
Сериозна, Тес се опитваше да успокои нахлулите безредни мисли. Проклятие! Морето беше зад нея, а галерите вече ги нямаше. А проклетите офицери бяха толкова близо…
Лисицата изстена тихо и Тес сви треперещите си пръсти. Нямаше време за паника, каза си, поемайки глътка студен въздух. Обзе я ледено спокойствие. Те никога няма да имат нея и Лисицата живи. Проклета да е, ако някога види приятеля си на бесилото.
Тъй като Хоукинс очакваше тя да бяга напред, пред хората му, Тес реши да направи точно обратното. С див крясък обърна коня и се запъти право срещу редицата мъже коленичили в пясъка.
Сърцето й подскачаше. Пришпори коня нагоре по склона, като пясъкът заглушаваше ударите от копитата. Сърдит залп изгърмя над главата й и тя инстинктивно се наведе, като повлече със себе и Лисицата, за да намали риска от вражеските куршуми.
Само десет ярда, изчисли Тес.
Драгуните, коленичили в пясъка вече презареждаха оръжията си.
— Размърдайте си задниците и стреляйте, глупаци такива! — изрева Хоукинс от прикритието си. В усърдието да презареди пушката си един от мъжете се препъна и митническият инспектор го ритна така, че той зарови лице в пясъка.
— Заловете ги и двамата, иначе ще станете за смях във вестниците.
Вятъра свистеше в ушите на Тес. Още пет ярда!
Един драгун се изправи и насочи пушката си за прицел. Времето като че ли беше спряло.
За секунда Тес се взря в дулото му, а имаше усещането, че е изминала цяла вечност.
— Сега, Фенси! — извика тя. Големият черен кон се изправи на задните си крака и полетя напред, прелитайки над главите на онемелите драгуни. Куршум изсвистя над ухото на Тес. Зад нея митническите офицери започнаха да викат безразборно докато тя прехвърли дюните. Когато се скри от погледа им рязко обърна на запад.
Точно след устието на река Ротър, която сега при отлив беше тясна, имаше малка пътечка водеща до криещите опасности канали на Пет Левъл. Денем беше трудно, но през нощта…
Тес не се двоуми. Нямаше избор. Поне беше сигурна, че никой няма да ги последва, защото тресавището криеше прекалено много задънени пътечки и прекалено тесни проходи, които внезапно завършваха в блатата.
„Не — помисли си тя, като сбърчи чело от болка, — дори и за приказното възнаграждение от петстотин лири страхливите офицери не биха рискували с Пет Левъл през нощта.“
Мъжът пред нея се раздвижи, изпъшка и се закашля остро.
— К’во направи, миличка? Господи, ако знаех какво се мъти в тая твоя малка главичка, щях да се занимая с тебе — изскрибуца Лисицата с подчертан диалект.
— Дори и да беше опитал, Джак — прошепна Тес, — нямаше да успееш да ме разубедиш.
Мъжът пред нея не отговори. Той отново отпусна натежалото си тяло в уморените ръце на Тес.
— О, Джак — прошепна тя дрезгаво, като се опитваше да го задържи изправен.
Молеше се лодката да е все още между бурените на завоя на реката, където я беше скрила предния ден. Сви очи, търсейки завоя на Ротър, осветен в сребърно под лунната светлина.
Когато видя очертанието на гребло, Тес се свлече от коня и се втурна към прикритието от бурени. Раненият контрабандист се олюля върху седлото и Тес се втурна да го хване.