— Дръж се, Джак — с треперещи ръце тя дръпна сведеното му тяло от коня като едва се справяше със смазващата тежест. Времето беше ценно. Тес го влачеше и буташе към малката лодка. Зад нея, отвъд дюните долитаха виковете на преследвачите.
Когато товарът беше вече в лодката, Тес се обърна и плесна коня по задницата.
— У дома, Фенси! — заповяда тя.
Всички познаваха големия черен кон на Лисицата. Това щеше да спести време, от което Тес отчаяно се нуждаеше, защото твърде дълго време отне преместването на Джак в лодката.
Тес се отблъсна от брега, като се пресегна за греблата. Ребрата й изгаряха от болка при всяко движение. Със стиснати зъби се концентрира върху задачата да стабилизира лодката. За щастие имаше отлив и отсрещния бряг бе на не повече от десет ярда.
Лодката се блъсна тихо в брега. Отзад хората на Хоукинс се разпръскваха, за да претърсят пясъка. Изгърмя пищов.
— Тука бе, глупаци! Това е Лисицата! Тоя път не изпускайте копелето. Запомнете — петстотин лири за този, който ми ги доведе, живи или мъртви!
Лорд Рейвънхърст седеше пред пращящия огън, все още далеч от пълното забвение, за което пламенно бленуваше. Той размърда широките си рамене и неудобния старинен стол, който беше прекалено малък за него. Балтонът му висеше накриво върху облегалката на фотьойла, а дългите му силни крака бяха протегнати срещу огъня. Присвил сините си очи, той с интерес изучаваше полупразната чаша в ръката си.
Беше забравил колко студено може да бъде тук, на брега, дори и в началото на лятото. След месеците разточителен лукс в Лондон, влагата като че ли проникваше в костите му и причиняваше остра болка навсякъде. Слава Богу поне, че Хобхауз беше наредил да запалят огън.
Ставаше изнежен и ленив, помисли си Рейвънхърст.
Пламъците съскаха и пукаха докато Рейвънхърст изучаваше танца им. Постепенно цветовете започнаха да се смесват и бледнеят пред погледа му. Усмихна се. Може би бе по-близо до забравата, отколкото предполагаше. Все още с усмивка на устни той изпи брендито останало на дъното на чашата и си наля друго.
Да, беше забравил много неща за това място, неща като призраците, които обитаваха Чърч Скуеър и Уочбел Стрийт. Призраци с тъмни очи и копринени коси.
Сега Рейвънхърст осъзна, че не е достатъчно пиян.
Вятърът запрати дъжд в лицето на Тес и тя потрепери.
— Проклятие! — изруга тя наум, извръщайки поглед към Кембър. След минута тази игра ще свърши. Хоукинс ще я залови, а Лисицата щеше да увисне на бесилото.
Тогава Тес отправи благодарствена молитва, защото видя, че Юпитер чака точно там, където го беше вързала, скрит зад завеса от избуяли бурени.
Само ако можеше да качи Джак на коня!
— Събуди се, Джак! Ще трябва да ми помогнеш! — тя се наведе над отпуснатата фигура в лодката и махна маската му, като започна нежно да го пошляпва по бузите.
Господи, нека дойде в съзнание!
Като го подхвана за раменете, Тес опита да го изправи.
— Помогни ми, Джак! — помоли го тя.
Отчаянието в гласа й проникна през болката до съзнанието му.
— Ще опитам, миличка, но няма да ти помогна много. Бутни ме малко напред — измърмори той. Успя да се задържи седнал, олюля се за миг и се изправи. Със сурова решителност стъпи на краката си, подпомаган от Тес.
Те излязоха на брега и Тес сама не разбра как стана това.
— Още малко, Джак — прошепна тя. — Не спирай сега.
Благодарение на силната си ръка мъжът се протегна към гърба на коня и се хвана здраво, издърпа се и го възседна. Тес веднага скочи зад него като придържаше със студените си ръце гърба му.
През цялото време отзад долитаха дивашките псувни на Хоукинс.
Само да стигнеха веднъж Левъл, щяха да са на сигурно място, помисли си Тес. Никой не може да ги последва през каналите и рововете нощем.
Ръцете й изнемогваха под натежалото тяло на Джак, но Тес знаеше, че не може да спре. Размърда се, за да го хване по друг начин.
Тогава напипа нещо топло и лепкаво.
Извика от ужас.
— Боже — прошепна, — Хоукинс ще ми плати за това, Джак. Обещавам.
Дъхът на Тес изведнъж секна, тя дръпна рязко юздите на Юпитер, защото за малко щяха да влязат в блато, от което нямаше да излязат и което сякаш изникна от някъде. Пръстите й побеляха върху повода. Нежно пришпори коня, заобикаляйки сребърната вода. Търсеше малката туфа трева, която сочеше сигурната пътека към Феърли.
Малки блата лъщяха отляво и отдясно. Толкова красиви, помисли си Тес, вече изтощена от болка.
И толкова опасни.