— Нито дума повече, Тони — изръмжа Рейвънхърст. — Не искам да те изхвърля и аз!
Морланд просто не му обърна внимание.
— Ти си близък с кръга около Рай и Уинчелси, нали? Доколкото си спомням, ти прекара известно време там преди да се присъединиш към флотата на Нелсън.
Изблик на болка зачерни лицето на Рейвънхърст и пой продължи с каменно изражение да се втренчва в приятеля си.
— Какво от това, ако съм го направил? Това какво толкова засяга Адмиралтейството?
Той рязко гаврътна остатъка от бренди, след това си наля друго.
— Освен ако Старецът не се е зарекъл сега да очисти крайбрежието на канала от контрабандисти — думите му бяха леко неразчленени, а пръстите му потрепериха върху гарафата.
„Интересно — помисли Морланд, а очите му се присвиха. — Много интересно.“
— Има, разбира се, контрабандисти, които работят по цялото протежение на брега. Жестока търговия като ендемична болест върлува в тази област. Но Адмиралтейството е по следите на по-голяма риба този път — много по-голяма от контрабандата. Старецът е открил, че чрез някого в тази област към Наполеон изтичат злато и военни тайни. Изглежда, че Лисицата е нашият човек.
Дейн се смръщи, изучавайки брендито в чашата си. Разбира се, всеки знаеше за Ромни Лисицата. Жените шепнеха името му като молитва и проклетият негодник беше приветстван в публичните къщи от Дувър до Брайтън. „Може би дори тук, в Лондон“ — помисли Дейн цинично. Все още прословутият контрабандист оставаше като фантом, като зловещите светлини, за които казваха че танцували над тресавището Ромни в безлунни нощи.
— Продължавай — каза спокойно Рейвънхърст. Лицето му беше непроницаемо.
— Той използва един порутен имот близо до Уинчелси, на крайбрежието при Съсекс — гласът на Морланд спадна. — Но ти вероятно знаеш мястото.
— Съмнявам се. Бях там за кратко време. Така че Адмиралтейството трябва вероятно да знае — прибави той кисело.
Морланд пренебрегна раздразнението в гласа на своя приятел.
— Голяма развалина на едно място в хълмовете на югозапад от Рай, с изглед към цялото крайбрежие, а също и към тресавището на изток. Поколения наред от семейство Лейтън са били там. Както разбирам, заедно с много хубав стар хан в самия Рай. Феърли, струва ми се, се нарича това място.
Феърли. Къща с имение в плачевно състояние, заедно с порутени средновековни останки с люлеещи се парапети и виещи се стълби. Всичко от Феърли до Дънджинес може да се види от върха на тези стени. Самотно място, често посещавано от тъжни духове и скръбен вятър.
„О, да, познавам мястото“ — бързо помисли Дейн. Отлично място за среща на контрабандисти. Отлично място за спускане на бърз катер с товар от златни гвинеи, предназначени за Наполеон. И всяка подхвърлена дума, всяка изтъргувана гвинея означава, че друг английски войник трябва да умре.
Но изваяните от Рейвънхърст образи не оставиха никаква следа.
— Не вярвам, че разпознавам името — излъга хладнокръвно той, завъртайки брендито в чашата. — Феърли ли каза?
— Това е мястото. Няма никакво съмнение, че тайните минават оттам. Адмиралтейството лансира няколко, за да се убеди и информацията за два дни стигна до Париж — Морланд направи пауза, потупвайки с бастуна си, изпълнен с мисли за своя показалец. — Разбира се, Адмиралтейството изпрати агент да разузнае. Всъщност няколко. Преди два месеца последният се къпеше в залива Феърли с прерязано гърло.
Морланд наблюдаваше пръстите на Дейн, стегнати около кристалния бокал. Старецът беше прав за Феърли. Господи, имаше ли нещо, което страшният стар тиранин не знаеше?
— Всичко това е печално, разбира се, но аз не разбирам какво ме засяга мен — изръмжа Рейвънхърст.
Морланд си осигури време за отговор. Следващите му думи трябваше да бъдат внимателно подбрани, той знаеше това.
— Нещо голямо се създава точно сега, Рейвънхърст. За съжаление нямам право да ти го кажа, но повярвай ми като ти казвам, то може да се превърне в ключ към успеха на Уелингтън на полуострова — гласът му се снижи, за да подчертае това, което щеше да каже. — Този предател трябва да бъде открит преди да се е разчуло за новата операция. Открит и изобличен с всички средства. Доколкото ти си близък на тази област старецът счита, че ти си логичният кандидат за тази работа.
— По дяволите логиката! — озъби се Дейн, крачейки към полицата над камината, като тресна чашата си там. — Господи, той не моли за много, нали? Аз съм бил пет години извън дома, човече, и още шест на активна служба преди това! Загубих баща си, брат си и майка си. Върнах се, за да открия моята… — гласът му се изостри, — моята годеница мъртва — гърбът му се схвана. Той се втренчи долу в петната от бренди, изплискали се върху полицата на камината като кръв. Когато погледна нагоре, лицето му се беше затворило, придобило суров израз.