След минута се чуха забързани стъпки и вратата се отвори.
Бледото изплашено лице на Лети се появи на прага.
— Слава тебе, Господи! Щях да умра от притеснение за вас, мис.
Тес се опита да свали мокрото си наметало, но само се олюля.
— Вие сте ранена! — възкликна Лети.
— Тази свиня Ранели ме ритна. О, не се притеснявай. Той нямаше представа, че рита жена, а още по-малко, че той и мъжете му са толкова груби. Но Джак, Джак беше прострелян. Проклет да е Хоукинс — гласът й заглъхна, когато се наведе да разгледа засъхналата кръв и синините, които разкрасяваха ребрата й.
— О, мис, вие сте луда.
— Може би си права — през зъби процеди Тес. — Но ако наистина е така, то тогава това е много хубава лудост — тя вече сваляше мръсната си блуза и се протегна за ленена кърпа, с която да избърше саждите от лицето си. — Сега бързо слез долу, Лети. Имам нужда от една чашка от онзи хубав портвайн, който Джак донесе от последната пратка.
— Откажете се, мис, за Бога! Преди нещо ужасно да се е случило! — извика прислужницата почти в паника.
Тес се усмихна мрачно.
— Ще се откажа. Лети, при това с удоволствие. Но не и сега, когато съм толкова близо до всичко, към което се стремях. Стените на Феърли имат нужда от ремонт, а и покривът се руши. Съвсем скоро ще имам достатъчно, за да се справя с всичко това. Тогава…
Това, което щеше да каже Тес бе заглушено от чукането на сърдити юмруци по дебелата дъбова врата на Ейнджъл три етажа по-надолу. Двете жени замръзнаха в странна картина: Лети — протягаща се за кана вода, а Тес — събуваща чорапите си.
— Отворете! Митнически агенти на Короната! Искаме да видим собственика.
Тес се олюля за момент. Щеше ли този кошмар някога да свърши?! Тя чу гневния отговор на Хобхауз, който бе заглушен от сърдити бръщолевения.
— Мис Лейтън спи — настоя верният домоуправител, — и нищо на света не би ме накарало да обезпокоя съня й заради стадо добичета като вас.
— Може би ще предпочете да приеме капитан Хоукинс в спалнята си тогава — излая някой грубо.
Лети се извърна с побеляло лице към господарката си.
— Бързо, Лети, помогни ми да облека пеньоар — нареди Тес, — но да не е прекалено къс, за да не се видят синините ми. Слава богу, човек може да очаква да види една дама разчорлена, ако я събуди посреднощ.
Разтревожената прислужница усети как гласа на господарката й изтъня, почти истерично, което бе доказателство за уплахата й, но тя изчезна моментално.
— По-живо, Лети — каза Тес забързано, — синият муселин. Не трябва да карам посетителите да чакат.
Отговорът на прислужницата така и не бе чут, тъй като докато говореше, Лети бе напъхала глава във високия гардероб срещу вратата, откъдето след минута се появи с пеньоар, риза, плетени чорапи и сини кожени пантофи.
Лети помогна на Тес да нахлузи ризата, като се намръщи, докато наблюдаваше синините, които красяха гърдите и ребрата на господарката й. Клатейки неодобрително глава, подаде на Тес плетените вълнени чорапи. Въпреки всичко мис Тес беше красавица. Слабото й бяло тяло беше гъвкаво и силно. Тя досега трябваше да се е омъжила за някой добър човек и да е създала семейство, а не да се тревожи за селяните, Господ знае на каква цена!
А и освен това тази странна случка от миналата нощ, когато завари прозореца отворен и нощницата на мис Тес разкопчана от първото до последното копче. Беше ли успял Еймъз Хоукинс по някакъв начин да се сдобие с ключ от стаята на господарката? Лети потрепера при тази мисъл. Никой не беше в безопасност от този звяр!
Сърдит рев долетя от долният етаж и това безспорно бе гласът на Еймъз Хоукинс.
— Къде е нейната стая, мътните ви взели!
Очите на двете жени се срещнаха разширени от ужас.
— О, мис Тес, какво ще стане сега с нас? — извика прислужницата, кършейки ръце. — Със сигурност ще ни обесят всичките!
— Глупости, Лети! Ще се оправим — твърдо заяви Тес. — Сега престани да трепериш и ми подай нощницата.
Въпреки че говореше смело, пръстите на Тес трепереха докато нахлузваше синия муселин през главата си. Еймъз Хоукинс беше глупак, но въпреки това бе упорит и отмъстителен. Лисицата го правеше за смях вече прекалено дълго време и Тес знаеше, че това животно не би се спряло пред нищо, само и само да залови вечно изплъзващата му се плячка.
— Слез долу и кажи на Хобхауз да запали огън в малкия салон. Там ще приема нощните посетители. И го помоли точно след пет минути да донесе чай и шери.
Сивозелените очи на Тес проблеснаха пред разтревожения поглед на Лети.