— Не се притеснявай, Хоукинс не би посмял да ми направи нищо лошо под собствения ми покрив, Лети — пълните й устни се извиха в тъжна усмивка. — Поне не и докато Хобхауз стои на вратата.
След секунда усмивката изчезна, Тес изведнъж потрепери, припомняйки си предупреждението на нейния нападател в Нийдълс.
Да, Еймъз Хоукинс не беше човекът, който тя желаеше да срещне сама в тъмна нощ. И с божията помощ това може би никога нямаше да й се случи.
Пет минути по-късно хладнокръвната и елегантна Тереза Лейтън слезе по старинното стълбище и прекоси галерията към главното крило на Ейнджъл.
Гъстата й кестенява коса беше безупречно сресана. Сърдити пламъчета проблясваха в прекрасните й очи, а слабата й елегантна фигура беше скована от възмущение. И ако беше стиснала устни, то се дължеше на факта, че бе вдигната от леглото по този груб и невъзпитан начин.
Да, тя бе напълно готова за битката с Еймъз Хоукинс, но Тес ясно съзнаваше, че сега трябва да изпълни ролята си блестящо. Извика на помощ малко ярост, но не прекалено много, за да не изглежда подозрително.
Огънят припламваше в камината, когато тя влезе в тихата стая от предната страна на страноприемницата. Преценявайки по смеха, който идваше от края на коридора, Тес разбра, че Хобхауз е въвел Хоукинс и хората му в пивницата и че им бе предложил от най-доброто вино.
От най-доброто вино на Лисицата, поправи се тя и лека усмивка озари лицето й.
Само ако Хоукинс знаеше.
А може би наистина знаеше. Може би затова беше тук, за да я арестува — помисли си Тес, като сърцето й заби яростно.
„Стига!“ — каза си гневно Тес. Мъртвешки бяла тя се запъти към малка масичка, украсена с рози и си наля чаша портвайн.
Комфорт по нидерландски, помисли си тя, като хвана чашата с треперещи пръсти и я пресуши на един дъх. Остра кашлица напираше в гърлото й, но Тес се насили да преглътне сладката парлива течност, която изгори гърлото й и веднага след това в жилите й се разля приятна топлина. Сипа си още една чаша, но този път алкохолът бе загубил първоначалното си действие.
„Струва ми се, че започвам да харесвам този вкус“ — горчиво си помисли Тес.
На вратата рязко се почука. Тес тръсна рамене, извърна се и пое дълбоко въздух.
— Да? — за щастие гласът й не потрепери. Студено беше, отбеляза тя с голяма доза раздразнение.
Суровото лице на Хобхауз се появи на вратата.
— Мистър Хоукинс желае да ви види, мис — каза икономът с равен глас, който точно показваше какво мисли той за това обидно посещение.
— Отмести се, бе, мътните те взели! — Хобхауз беше изблъскан безцеремонно настрана, докато митническия влизаше в стаята.
Тес се взираше с повдигнати вежди в злобното и студено изражение на Хоукинс, като се стараеше да запази спокойствие.
— Ето значи къде сте била, мис Лейтън — провлачи офицерът, като хвърли бърз поглед наоколо. Погледът му се плъзна по шията на Тес, по покритите със син муселин гърди, като че ли се опитваше да си представи какво се крие отдолу под дрехата.
— Наредете му да напусне — остро заповяда Хоукинс.
— Няма да направя нищо по…
— Веднага! Или ще се наложи моите момчета да го изхвърлят!
— Добре — рязко отвърна Тес, като отчаяно се стараеше да не удължава нито с минута настоящата среща. Само някаква нечовешка воля й помагаше още да се държи на крака.
Внезапно се почувства замаяна и се подпря на облегалката на близкостоящия стол. Очите й се затвориха за момент, след това отново се отвориха и потърсиха разгневения поглед на иконома.
— Можеш да ме изчакаш в предверието, Хобхауз.
Хоукинс слушаше внимателно инструкциите, намръщи се, след което затръшна вратата зад гърба на иконома.
— Няма ли да ми предложите да седна, мис Лейтън?
— Не виждам смисъл да го правя, мистър Хоукинс, защото нашият разговор ще бъде кратък.
— Не съм тук по собствено желание, мис Лейтън, а по заповед на краля. Да, на краля — повтори Хоукинс заплашително. — Аз трябва да заловя моята Лисица тази нощ и нито вие, нито който и да е друг ще ме спре. И ще започна с претърсването на всички стаи — безцветните му очи се спряха върху лицето на Тес. — Ще започна с вашата, мила моя, ако разбира се не ми дадете достатъчно добър повод, за да не го направя.
Тес усети, че се изчервява.
— Ваше право е да го сторите, наистина, но смятам, че само ще си загубите времето. Няма да намерите контрабандисти в Ейнджъл, инспекторе.
„Това поне беше вярно“ — помисли си Тес. Хоукинс никога нямаше да намери неговия човек. Не и ако тя бе в състояние да го спре!
Ядосан от нейното спокойствие, дебелият офицер се наведе по-близо. Повдигна с дебелите си пръсти кестенява къдрица от рамото й и я дръпна рязко, теглейки главата й напред докато тя застана само на няколко инча от лицето му.