— Не се досетих, че сега Рай е под ваш контрол, Хоукинс. Нещата трябва доста да са се променили през последните пет години, много повече, отколкото бях очаквал — каза той иронично.
— Е, сега законът тук — съм аз! Точно тази вечер надуших контрабандисти на Кембър Сендс. Почти щях да заловя гнусната сган, но те се ометоха преди моите момчета да им устроят засада. Но единият е ранен, затова няма да е особено трудно да го проследим. Щукна ми, че такъв човек би се подслонил в Ейнджъл, например.
— Няма да откриете престъпници тук! — избухна Тес.
Погледът на студените сини очи пробяга но лицето й преди да се спре на Хоукинс.
— Не чухте ли какво каза младата дама, инспекторе? — виконтът лениво провлачи думите си. — Така че вашите хора могат да преустановят обиска си.
— Не съм ви молила за съдействие — го прекъсна Тес безцеремонно. И никога не би го сторила, защото този Дейн Ст. Пиер не беше човека, който тя познаваше преди пет години. Този беше груб, циничен и отмъщение беше завладяло мислите му. Напълно непознат.
Тя съвсем скоро щеше да му докаже, че за него нямаше място тук — нито в живота, нито в сърцето й.
Рейвънхърст тромаво се приближи и инсценира подигравателен поклон.
— Очевидно все още не сте забравила срещата ни в кухнята тази сутрин. — Докато говореше протегна ръка и застана неподвижен пред нея.
Съзнаваща факта, че мъничките очички на Хоукинс не пропускат нито едно тяхно действие, Тес с нежелание поднесе пръсти към ръката му. Дейн ги хвана безмилостно. По дяволите! Защо сърцето й заби така лудо при неговия допир?
Съзнанието й се замъгли и годините се върнаха назад.
„Забрави го! — каза си тя. — Забрави го преди да е станало късно.“
Внезапно Хоукинс яростно изръмжа.
— Да нямате предвид, че не сте чувала за виконт Рейвънхърст, героят от Трафалгар? Отстъпващ по храброст единствено на Нелсън в морето — той се засмя иронично.
— Дойде да ни спаси всичките от Бони, без съмнение истински герой — хладно заяви Тес, пренебрегвайки думите на Хоукинс. — Едва ли ни заварвате в най-доброто положение, милорд — пръстите му стиснаха нейните, като усети внезапно болка.
— О, не, аз съм доволен от това, което видях до момента, мис Лейтън — провлачи Рейвънхърст. С добре тренирана арогантност той се наведе и целуна ръката й. — Разбира се, възнамерявам да видя още много неща преди да си тръгна — прошепна мрачно той, достатъчно тихо, че Хоукинс да не успее да го чуе. — Неща като Ейнджъл и прекрасната му собственичка.
За неин ужас усети, че пулсът й ще се пръсне. Опита се да освободи ръката си, но пръстите само я стиснаха още по-здраво.
Виконтът се усмихна леко, като наблюдаваше как бузите й се зачервиха. Чак тогава той я пусна.
„Дяволите да ги вземат и двамата!“ — помисли си Тес.
С искрящи очи тя се извърна с лице към Хоукинс, който се мръщеше сърдито при настъпилото объркване.
— Ейнджъл почти няма свободни стаи в момента, инспекторе! Не вярвам да възнамерявате да обезпокоите гостите ми с вашия щур план. Като че ли някой от тях ще е скрил Лисицата под леглото си.
— Значи мислите, че всичко е на шега, така ли? Е, добре, съвсем скоро ще спрете да се смеете, когато видите този нещастник увиснал на въжето! — изръмжа Хоукинс.
— А аз за пореден път ви казвам, че ние в Ейнджъл не укриваме контрабандисти!
— Радвам се да го чуя, мис Лейтън. Много се радвам наистина, защото сам възнамерявам да се убедя в това — малките очички на Хоукинс просветнаха победоносно. — А за да осъществя намеренията си всичко трябва да е внимателно инспектирано. Има награда от петстотин лири за главата на този мръсник, нима забравихте за това?
„Да, за петстотин лири човек би се продал и на Дявола!“ — помисли си Тес. Трябваше да бъде предпазлива.
— Не, разбира се, инспекторе, как бих могла… Въпреки че парите не означават нищо за мен.
„Колко е вярно това“ — помисли си Тес.
— А колкото до вас — изръмжа Хоукинс, гледайки намръщено огромния мъж, облегнал се на рамката на вратата, — съветвам ви да не се бъркате в това, иначе ще смятам, че се опитвате да спъвате изпълнението на дълга ми.
— Сега пък заговорихте и за дълг! — ленивото изражение на Дейн изчезна на секундата, заместено от дива ярост. — Тогава запомнете, че тази област е под моята юрисдикция като комисар на Кралския военен канал. Ако изпълнението на това, което вие наричате ваша длъжност се сблъска по какъвто и да е повод с осъществяването на моята задача…
— Господа! Господа! — прекъсна ги Тес, като отчаяно се опитваше да сложи край на разговора. Искаше й се да си легне, погледът й се замъгляваше и тя беше на ръба на припадъка. — Сигурна съм, че никой няма намерение да пречи на правосъдието, мистър Хоукинс.