„Дръж се — каза си тя. — Само още няколко минути. Не можеш, да развалиш всичко точно сега! Прекалено много ще загубиш. Дръж се, заради себе си и заради Джак, който е най-добрият приятел, който някога си имала.“
Полите й изшумоляха, когато тя се обърна към бюрото и извади голяма връзка ключове от едно чекмедже. С леден поглед Тес поднесе връзката към Хоукинс.
— След като настоявате да извършите тази лудост, инспекторе, то аз ще се опитам да ви улесня. Ето ви ключовете ми. Добре дошъл сте да търсите каквото поискате. Сега, с ваше позволение, аз ще ви напусна.
С високо вдигната глава Тес излезе грациозно от стаята, като усети как двамата мъже зад нея я изпиваха с очи. „Почти свърши“ — каза си тя, докато пресичаше коридора и невиждаща потърси опора в парапета.
Тъмното стълбище пред нея изглеждаше безкрайно. Погледът й се затъмни. Като насън започна да се изкачва, като с всяко изминато стъпало ставаше все по-трудно. Най-накрая стоеше пред вратата на собствената си стая и се опитваше да освободи резето.
Тес прекрачи през прага, като затвори вратата след себе си.
Тъмнина… трябваше да запали свещ!
Не можеше. Беше твърде късно. Винаги беше твърде късно.
И тогава, много бавно, Тес се свлече на студения под.
9.
Светкавици разкъсваха облаците над канала. Вятърът се изви свистейки и накара прозорците да потреперят. Неочаквано студеното небе се отвори и от него се изсипа дъжд като из ведро.
Като сянка една тъмна фигура се огъна на вятъра и се насочи право към покрива. За миг невидими ръце се плъзнаха по стъклото и прозорецът се отвори. Завесите се развяха в див танц, докато той безшумно прекрачи перваза.
Присви студените си очи и започна да изучава обгърналата го тъмнина. Какво й бе станало на проклетата свещ? Челюстта му потрепна, докато той се придвижваше край стената като се опитваше да се ориентира в стаята. В тъмнината се блъсна в една маса, като обърна на земята поставения върху нея свещник.
Лорд Рейвънхърст процеди ядна ругатня и тогава кракът му докосна нещо. Нещо меко.
Точно в този момент светкавица освети стаята. Заслепен от фосфорния й отблясък Дейн стоеше замръзнал на мястото си и не вярваше на очите си. Дори и когато отново го обгърна мрак остана така, бездиханен, неспособен да забрави гледката на бледите страни на Тес обгърнати като ореол от лъскава кестенява коса. Само на няколко сантиметра от крака му беше бялата й ръка, обгърнала цвете от килима, като че ли готова да отскубне впримчените тичинки на цвета.
Тя лежеше, безмълвна и красива, точно на прага, а косата й стоеше като украса на килима. Изглеждаше почти като мъртвец, единствения признак на живот беше лекото повдигане на гърдите й.
Грубите ръце на Дейн се свиваха и отпускаха конвулсивно.
Солей… слънцето ми.
Чиста, красива жена, а сега хладнокръвен предател.
Нова светкавица прониза небето и този път Рейвънхърст използва момента, за да потърси свещ и кибрит. Придвижи се към бюрото, където бяха поставени.
Нейде отдолу долетяха сърдити стъпки. Някой се изкачваше по стълбите.
— Махни се от пътя ми, Хобхауз! Зная пътя много добре. Само не се опитвай да ме спреш!
Рейвънхърст замръзна на мястото си. Къде беше тръгнал митническия инспектор сега? Той тихо се промъкна през мрака до отсрещната стена и отвори гардероба. Едва беше затворил вратичката след себе си, когато чу, че Хоукинс беше вече на третия етаж.
— Имам ключ, глупако! Сега изчезвай! Свали го долу, Мънди. И го вържи, ако отново се опита да се качи!
В ключалката се превъртя ключ. След секунда вратата се отвори. През тясната ключалка на гардероба Рейвънхърст видя как Хоукинс влиза със свещник в ръка, затваря вратата и я заключва след себе си. Ухилен, инспекторът пусна ключа в джоба си и се обърна с жаден поглед към жената на пода.
— Спиш ли, красавице? — измърмори той. — След малко ще те видя будна и топла. — Хоукинс остави свещта на нощното шкафче и се наведе над Тес, като пръстите му трескаво започнаха да разкопчават копчетата на нощницата й.
Мъжът в гардероба изтръпна, залят от гореща вълна на ярост.
Коварното му копеле! Докато тя спи той ще…
Коравите пръсти на Рейвънхърст се свиха, и той усети студенината на металния свещник в ръката си.
Приклекнал до вратата Хоукинс се смееше триумфално. Сега Тес беше негова. Никой нямаше да застане на пътя му. Ръцете му несигурно заопипваха малките копчета, които само му се изплъзваха. С цветуща псувня хвана деколтето на ефирната нощница й го дръпна, като няколко копчета изхвърчаха.