Навън в нощта вятърът блъскаше прозорците. Внезапно блесна светкавица.
Дейн беше готов. Когато светлината изчезна той се измъкна от гардероба.
Хоукинс дори не успя да усети удара от железния свещник на тила си. Със сподавен стон се свлече на килима до Тес.
С потъмнели очи Рейвънхърст задърпа тялото на Хоукинс през стаята. Внимателно отвори вратата и се ослуша. Минута след това издърпа изпадналия в безсъзнание митнически инспектор в коридора. Точно беше затворил вратата след себе си, когато се сети, че ключът от стаята на Тес бе все още у Хоукинс.
— Смятам да те лиша от това — прошепна Рейвънхърст на неподвижното тумбесто тяло. Той изви устни в усмивка когато използва присвоения ключ, за да заключи вратата и след това пусна студения метал в джоба си. Щеше да му е страшно полезен.
Дълго време Рейвънхърст се взираше в спящата Тес. Мълчаливо наблюдаваше как се издигат гърдите й. Страните й бяха бледи на светлината на свещта на Хоукинс. Припомни си какво беше решил да направи този звяр, забравил, че и той бе имал подобни намерения.
Жената на пода се раздвижи, червените й устни помръднаха и тя промърмори нещо под носа си.
Пръстите й се протегнаха към свещта.
Нямаше ли представа, че е опасно, чудеше се ядосан Дейн, или беше станала толкова сурова, че нищо не проникваше зад фасадата й.
Той сви устни в горчива усмивка.
Какво му влизаше в работата? Това, което имаше значение за него беше информацията, която искаше да получи от Тес и за начало самоличността на Лисицата.
Господи, сега щеше да разбере името!
Очите на Рейвънхърст бяха тъмни и непроницаеми докато повдигаше Тес и я занесе на канапето. Косата й се разпиля по ръцете му като коприна и въздухът се изпълни с аромата на лавандула.
Слабините му пламнаха. Очите му заискряха. Да, помисли си горчиво той, тогава щеше да я има и нея.
Отвън в коридора се чуха бързи, леки стъпки. Дейн намръщено положи Тес върху леглото.
— Това е Хоукинс! И е в безсъзнание!
Рейвънхърст разпозна гласа на прислужницата на Тес.
— Боже, какво ще правим сега? — уплашено попита тя невидимия си събеседник.
— Мисля, че ще се наложи да го свалим долу! — дойде хладния отговор на Хобхауз.
— Но той ще побеснее като се събуди!
— Без съмнение — каза бавно икономът, като в гласа му се прокрадна нотка на огромно удоволствие. — Само ако можех да стисна ръката на този, който му е направил това.
Резето щракна, вратата леко проскърца.
— Заключено — промърмори Хобхауз. — В тебе ли е ключът ти?
— А, да, тук е. И хич не ме интересува дали оня е все още в безсъзнание. Ще бъда с нея през цялата нощ. Не ми се мисли какви ще ги върши този звяр, когато се събуди. Заключената врата даже не би го спряла.
Дейн се промъкна до прозореца. Внимателно дръпна завесите и освободи резето. Прозорецът се отвори. Студен дъжд поръси лицето му. Прехвърли крак през перваза като същевременно внимателно изучаваше стръмния покрив осеян с комини. В ключалката превъртя ключ.
— Побързай, защото това ревящо говедо може да се събуди и да ни открие.
Рейвънхърст тихо потъна в нощта. С лице потъмняло от ярост той започна да обмисля последните подробности около своя план.
— Събудете се, Тес! О, небеса, какво ви се е случило?
Тес се намръщи, опитваща се да се пребори с тъмните пръсти, впити в раменете й.
— Моля ви, мис Тес, трябва да се събудите!
— Върви си… — измънка тя, като отвори очи. — Лети, какво…
— Аз възнамерявах да ви задам същия въпрос, мис! Намерихме Хоукинс в антрето пред стаята ви, в безсъзнание. Хобхауз го отнесе долу и аз дойдох да ви видя. Не можете ли да си спомните какво стана?
Тес прекара треперещи пръсти през бледото си лице.
НЕ СЕ ОПИТВАЙ ДА МЕ СПРЕШ!
Хоукинс?
Груби, топли ръце я повдигат. Усещане за твърди мускули, долепени до гръдта й.
Не, не беше Хоукинс.
Тя отвори широко сивозелените си очи, обляна от нов наплив на болката. Тогава забеляза, че не е върху канапето, а върху леглото. Със сподавен стон се изправи на колене.
В този момент нещо падна на килима — копче от нейната нощница! Синият муселин се отвори, като разкри гръдта й.
— Но как стана това? — запита Лети, зяпнала Тес от учудване.
„Мили Боже — помисли си Тес, — и това ли беше дело на Хоукинс?“ Тя долепи юмрук до стиснатите си челюсти. Трябваше да внимава, в противен случай кошмарите й в най-скоро време щяха да се превърнат в част от реалния й живот.
— Не зная, Лети! Трябва да съм припаднала, след като влязох в стаята. Помня, че беше тъмно и… — Тес сбърчи чело забелязвайки припламващата свещ върху нощната масичка.