Топлите слънчеви лъчи нежно галеха раменете на Тес, докато вървеше забързано към облените в светлина стени на параклиса, точно на върха на хълма. По-късно възнамеряваше да посети и господарската къща, но това щеше да стане след като видеше как е Джак.
Заобикаляйки висока, ожулена от времето стена, Тес се обърна, за да се увери, че никой не я наблюдава. Чак тогава, доволна от факта, че е сама се наведе и издърпа малък камък близо до основата на стената.
Чу се тихо изпукване и тънка цепнатина се отвори над камъка. Тес бързо промуши ръка и дръпна скритото отдолу резе.
Минута по-късно голям правоъгълен коридор се откри, след като в стената се отвори врата.
Студен, застоял въздух я лъхна от прохода. Далече долу някой се изкашля сподавено и след това долетя продължително стенание.
Джак!
С разтуптяно сърце Тес потъна в коридора, осветен от слаба светлина, който свършваше в каменна стая. В единия край на стаята, мятащ се непрестанно в треска, върху леглото от слама лежеше побелелият мъж, наричан Ромни Лисицата.
Безмълвна, Тес се свлече край приятеля си и хвана студените му ръце. Лицето му бе измъчено и бледо, забеляза тя, а очите му блестяха от треската.
— Тес? Ти ли си, момичето ми? — Джак примига с черните си очи и се напрегна да я погледне. — Разбира се, че си ти — добави той с половин глас. — Никой друг не знае тези тайни проходи, освен теб — и внезапно се сви, разкъсан от нов спазъм на кашлица.
Тес наблюдаваше безпомощно, неспособна да направи нищо друго, освен да опъне вълнените одеяла около него.
Най-накрая кашлицата затихна. Белокосият контрабандист бавно отвори очи, за да срещне погледа й с неговия — изпълнен с дива ярост.
— Сега, хубавице, възнамерявам да получа няколко отговора от теб. Какво, за Бога, си мислиш? Този глупак Хоукинс можеше да ни залови и двамата миналата нощ, а днес щяхме да увиснем на въжето! Или, може би бързаш да се видиш със Създателя си? — остро запита той.
Тес впи пръсти в одеялото.
— Напротив, Джак, възнамерявам да живея до дълбока старост. И също така да събера достатъчно пари, за да възкреся величието на Феърли. А междувременно държа страноприемница и трябва да изплатя дълговете на баща си. Можеш ли да ми предложиш по-добър начин да направя всичко това? — възрази тя, като в очите й се четеше предизвикателство.
Контрабандистът се намръщи.
— Но това не е живот за жена, Тес, а най-малкото за лейди като теб.
Тес само поклати глава.
— Мили думи, Джак, но кой ще плати за тези копринени рокли и кожени ръкавици? Кой ще издържа Ашли…
— Ашли?! — ядосано я прекъсна мъжът. — Господинчото трябваше да е тук и да ти помага, момиче, а не да се шляе с тези богаташи, университетски сополанковци и прочее. Прибери го вкъщи, Тес. Стига си е играл на маскарад.
— Не мога, Джак. Не и сега, когато съм толкова близо до това, което винаги съм искала.
— Близо до смъртта, с една дума. Не може ли да осъзнае това проклетата ти дебела глава?
— Това е риск, който съм готова да поема.
— Но аз не съм, за Бога! Не и когато кръвта ти ще лежи на съвестта ми, защото аз те въвлякох в тази опасна игра.
— Ще тежи само на моята съвест, Джак — възрази Тес развълнувана. — Няма да отговарям пред теб или пред който и да е. Не съм твоя дъщеря, не забравяй — но тонът й леко омекна. — Въпреки че те обичам много повече отколкото собствения си проклет баща.
Пръстите на Джак потърсиха нейните. Дълго никой не проговори.
— Кога ти щукна тази щура идея? — запита най-накрая той.
— Преди около две години. В същата нощ, когато баща ми… — не довърши изречението си.
— В нощта, когато научи за смъртта на баща си — бавно каза Лисицата. — Имам чувството, че няма да стане, казвам ти. Е, беше ми приятно да доставям чай и коприна, за да помагам на теб и на момчето. Но това, не! — той прекара уморено пръсти през гъстата си бяла коса. — Бога ми, момиче, какво щеше да каже майка ти, ако разбереше в какъв живот съм те въвлякъл?
Тес само повдигна слабите си рамене.
— Тя би се радвала да разбере, че дъщеря й се стреми към Феърли, по единствения начин, който зная, защото всичко което помня за моята майка, е това, че тя обичаше това място толкова силно, колкото и аз.
Мъжът върху сламеника затвори очи и слаба усмивка озари лицето му.
— Така беше, Тес. Никога няма да забравя как тя с часове стоеше и засаждаше маргаритки и иглики в бялата си градина — тонът му внезапно стана по-остър. — Но тя не обичаше чак толкова Феърли. И никога не би ми простила ако…
Очите му се отвориха — блестящи и непроницаеми.
— Дай ми дума, че ще се откажеш. Не желая твоята кръв да тежи на съвестта ми. Не и когато съм вече виновен за толкова много неща.