Още когато беше малко момиченце Тес молеше майка си да й разказва с часове, отново и отново, древните легенди. Разкази за това, как римляните построили морска крепост близо до голямото пристанище. Разкази за това, как в по-късните години норманите последвали примера им издигайки високо своите кули около римската зидана крепост. Тези творения някога създадени в морето сега отбелязваха местонахождението на блатата.
Внезапен страх пролази по гърба на Тес. Тя си спомни за най-старата от всичките легенди, меланхолична история, която винаги караше майка й да плаче. Тес много добре помнеше как сядаше със скръстени крака на плодородната черна земя, докато майка й работеше в градината си от бели цветя. Неподвижна и безмълвна Тес бе слушала милиони пъти историята за двамата обречени влюбени, които намерили края на дните си някъде в земите на Феърли.
Те все още продължаваха да се разхождат по парапетите, поне така говореха хората, в безлунни нощи, когато вятърът виеше остро и духаше откъм морето. Томас твърдеше, че е виждал призрачните им фигури няколко пъти, придружени от странни и далечни звуци на гайда.
Нова студена тръпка премина по гръбнака на Тес. Тъмнината проникваше в мислите й и тя потрепери. Как можеше да е толкова глупава? Това не беше нищо повече от една детска приказка, в края на краищата. А и тя не беше вече дете.
С леко повдигане на раменете тя се изправи, като погледът й пробяга с любов по смарагдените хълмове и след това се плъзна надолу към тюркоазените води на залива Феърли. Да, това беше нейното място. Това бе единственият дом, в който някога щеше да живее и никакви духове или митнически офицери, дори и онзи проклет бивш флотски офицер не биха могли да й попречат да го стори.
Тес стоя в кулата около два часа. През цялото това време Джак не се събуди, но най-накрая търпението й бе възнаградено. Бузите му взеха да придобиват цвят и дишането му се нормализира.
Осъзнавайки, че нищо повече не би могла да стори за своя приятел, Тес опъна одеялото върху тресящата се фигура и тръгна към изхода. Когато излезе от прохода остър писък над главата й я принуди да погледне нагоре, където снежен сокол се виеше грациозно, разперил дългите си бели криле в безоблачното небе.
Тес се закова на мястото си, хипнотизирана от съвършенството на устремения към морето полет на птицата. В този миг я прониза жестока завист — колко е хубаво да летиш така и да няма нито граници, нито тревоги!
Изведнъж Тес прецени, че откакто се помни, винаги е носила отговорност за другите. Години наред се бе грижила за немощната си майка, като я бе предпазвала от гнева на баща си.
И тогава бе дошло разорението на баща й и заплахата да загубят Феърли.
Соколът изчезна в далечината. Тес отпусна уморено рамене. За момент се почуди как би се чувствала, ако някой друг поеме товара от плещите й, ако почувства опората на силни ръце.
Но знаеше, че това няма да се случи. Поне не с нея.
И каква беше ползата от подобни мечти? Това бяха илюзии за хора със слаб характер. Не, тя нямаше нужда от нищо и никого. Добре бе научила горчивите уроци на живота.
Изведнъж си спомни чифт жестоки очи с цвят на бурно море.
Напрегна се. Ще ти покажа, проклети виконте, закани се тихо.
ВСИЧКО ЩЕ ТИ ПОКАЖА!
10.
Хобхауз нетърпеливо чакаше на стълбите пред входа, докато Тес закарваше двуколката в конюшните зад Ейнджъл. Един поглед към лицето на иконома й стигаше да разбере, че има нещо нередно.
— Три жени чакат вътре, мис Тес. Същите три, които идваха миналата седмица да набират благотворителни средства. Казах им, че ще си дойдете много късно, но те отказаха да напуснат.
Тес се намръщи. Добре знаеше, че въпросните дами не са дошли на приятелско посещение. Напротив — опасната мисис Тредуел беше демонстрирала вече презрението си към Тес, при няколкото им срещи. За още по-голяма беда разпътният й син беше започнал да души около страноприемницата и беше устроил клопка на Тес във винарната — беше се опитал да я опипа с потните си ръце.
След всичко това Тес не хранеше илюзии относно това посещение.
— Как е Джак? — попита тихо Лети, когато Тес влезе в антрето.
— Вече не така блед за щастие. Томас ще се грижи за него докато се върна. Какво искат посетителките? — попита Тес.
— Досадната мисис Тредуел е. Довела е миниатюрните сестри Грабтрий. Навърташе се тук като лешояд, като се стараеше да притеснява всеки. И всички отлично знаем в кого ще си забие ноктите. Неприятна гледка, на която надявам се да не бъда свидетел!