— Смятам, че аз ще съм жертвата, Лети — сухо отговори Тес. Тя въздъхна и разтърка раменете си, които я наболяваха. — Надявах се този сблъсък да бъде избегнат, но старата явно няма такова намерение. За съжаление няма да намери това, което търси! Къде са те? — попита Тес, като отметна назад къдриците и заглади полата си.
— В нишата на предверието — каза Лети с усмивка.
— Ами! Та там няма място даже за две от тях. Ах, Лети, какво зло създание си ти! — засмя се Тес.
— Не само аз! И искрено се надявам дебелите им крака да се оплетат и разранят, ако се опитат да станат. Добре ще им дойде на коварните твари! Искате ли да остана? — попита тя.
Тес въздъхна.
— Не, само ми дай няколко минути и ги доведи в канцеларията. Но помоли Хобхауз да дойде и да ме измъкне след десетина минути. И да е намислил някакъв проблем в кухнята — изразителната уста на Тес се изви в усмивка. — Само се надявам подобно нещо наистина да не се случва, защото живея в постоянен страх печката да не избухне.
— Хобхауз каза, че почти я е поправил, мис Тес, така че не се притеснявайте.
— Този човек е цяло съкровище! — Тес внезапно хвана Лети за ръката. — Наблизо ли е Рейвънхърст?
— Мисля, че преди малко излезе. Да го пратя ли горе, когато се върне?
— Разбира се, че не! — изстреля Тес с блеснали очи. — Всъщност, ако пожелае да ме види, кажи му, че съм заета със счетоводните книги и че при никакви обстоятелства не мога да бъда обезпокоявана.
— Много добре, мис — тъмните очи на Лети се свиха. — Ще кажа и на Хобхауз.
— Казвала ли съм ти, че си много мила, Лети?
Прислужничката се ухили.
— Не достатъчно често.
— Заминавай, нахалнице! — отговори Тес с дяволите усмивка. — Да не караме мисис Тредуел да чака повече.
Ако зависеше от мен, старата вещица можеше да чака с векове — измърмори Лети, като се запъти да търси Хобхауз.
Точно след пет минути Лети въведе трите матрони със сериозни лица в канцеларията на Тес. Начело бе мисис Тредуел, пълна жена на около шестдесет години, облечена в кафява дреха. На главата й бе кацнала малка грозна шапка с три кафяви пера, надвиснала над червендалестото й лице. Тя непрекъснато се мръщеше и буташе перата, които й влизаха в очите.
Веднага стана ясно, че мисис Тредуел с продълговатото лице, бе дошла за кръв.
По-точно за кръвта на Тес.
— Е, мис Лейтън, радвам се, че най-накрая свършихте „спешната“ си работа — заяде се матроната.
— Съжалявам, че отсъствието ми ви причини неудобства. Ако бяхте изпратили бележка да съобщите за вашето намерение да ме посетите щях да съм тук — хладно отвърна Тес, като покани дамите да седнат.
Мис Алиша Грабтрий, около петдесетгодишна стара мома, слаба, с безлично лице, имаше намерението да положи кокалестото си тяло в един стол до прозореца, но острата команда на мисис Тредуел я спря.
— Не сме дошли да седим, мис Лейтън! — властно съобщи жената в кафяво. При всяка нейна дума дългите пера над челото й потрепваха като потвърждение на казаното. — Достатъчно ни забавихте вече, затова да си дойдем на думата.
— Не се и съмнявам, че така ще направите — сухо отвърна Тес.
— Хм, точно такъв устат отговор очаквах от вас, мис Лейтън — каза матроната. — Станала сте пословична в този град. Важничите тук в Ейнджъл, като общувате с най-низша класа хора и давате лошо име на благоприлични дами. Още повече, че оказвате гибелно влияние върху нашите благовъзпитани дъщери. Затова сме дошли днес!
Гласът на мисис Тредуел се изви, като достигна гръмливите тонове на съобщението на пратеник, известяващ пристигането на кралска особа.
— От името на Женското общество за нравственост, настоявам да се оттеглите от Ейнджъл веднага и да се откажете от тази неподходяща за жена работа.
Лицето на Тес бе станало като неразгадаема маска, докато тя се настаняваше зад чудесното орехово писалище и остави гостите си упорито да стоят на вратата.
— И ако не се съглася с тази… молба? — попита тя меко.
— Тогава нашите членове са готови да предприемат необходимите действия.
— Да не мислите да замерите двуколката ми с развалени плодове? Или ще има дуел?
Лицето на мисис Тредуел придоби грозен червеникав оттенък.
— Смей се нахалнице. Смей се докато можеш. Но скоро ще видиш последиците от неблагоприличното ти държание. Тогава няма да бъдеш толкова твърда, уверявам те!
— И кое е това непристойно държание, за което ще бъда наказана, мадам? Това, че навивам ръкави и пера с перачките? Или това, че се боря със зъби и нокти да запазя тази страноприемница здрава?
— Знаете отговора добре, мис Лейтън — перата сега висяха точно пред лицето на матроната, като гъделичкаха носа й. Пуфтейки с раздразнение, тя ги издуха настрани. — И не се опитвайте да ни заблудите с вашата хитрост. Не възнамеряваме да ви даваме повече примери за безсрамното ви държание!