— Наистина ли? — меко каза Тес. Сивозелените й очи блестяха заплашително. — Ако не съм се провинила в нещо по отношение на страноприемницата, то значи има нещо друго. Може би това, че наредих съпругът ви да бъде изхвърлен, когато се опитваше да заведе една кипърка в стаята си миналата седмица.
Сестрите Грабтрий ахнаха в изумление.
— Как смеете! — изсъска мисис Тредуел, като от устата й полетяха пръски слюнка.
— Или може би за това, че се отнесох и със сина ви по същия начин? — продължи хладнокръвно Тес. — Една чаша е достатъчна, за да разпали страстта в него, знаехте ли това? Той се опита да ме изнасили в собствената ми винарна. Всъщност, стигнала съм до заключението, че вашето семейство е с непристойно поведение, мадам. Вероятно ще се наложи да свикам събрание, за да се разбера с вас!
— Няма да позволя подобно нещо, чувате ли ме какво ви казвам? Но това е скандално!
— Напълно съм съгласна с вас, мадам. Трябва да оказвате по-добро морално влияние върху мъжете във вашето семейство.
— Това по-скоро се отнася за вас, каквато сте безсрамница, нахално същество такова!
— А вие сте долна двуличница с лице на кон, която тероризира мъжа си и бие кухненските си прислужнички. Знам това, защото аз съм тази, която съм превързвала раните им и то неведнъж. Да, вие сте добра опора на обществото, наистина. Ходите на църква всяка неделя и мамите търговците през останалото време от седмицата. Срамота! И вие ли сте дошла да ми давате уроци по поведение?
— Как ти, безсрамна малка… — бясна матроната постави дебела ръка на огромните си гърди. Когато бе в състояние да говори отново, гласът й бе станал писклив, придобил нотките на истерия.
— Няма да остана тук нито минута повече да слушам как ме обиждат такива като вас. Йезавел!
— В такъв случай, вратата е точно зад вас.
— Вие сте позор за нашия град, ето каква сте! Позор за жените, по-точно! Позор за милата ви, починала майка! Ако можеше само добрата сладка Виктория да види какво станахте!
Лицето на Тес побеля, като само две малки червени точици заиграха високо на бузите й.
— Престанете, мадам — властно каза тя, като гласът й придоби застрашително нисък тембър. — Никога повече не споменавайте името й в мое присъствие. Вие покварявате въздуха, който тя е дишала, и аз няма да позволя да опетните името й, произнасяйки го с вашата уста! Сега — вън, всичките — каза ледено тя, като се изправи. — Преди да съм променила решението си и да съм повикала Хобхауз да ви изхвърли на улицата, както ви се полага!
— Много добре, мис Лейтън. След като доказахте с намеренията си проклетото си поведение. Но въпросът съвсем не е приключил, предупреждавам ви! И последиците за вас ще са всичко друго, но не и приятни.
Точно тогава в коридора се чу тихо пърхане на крила. В следващия момент Максимилиан прелетя през вратата, пърхащ със зелените си криле. Той обиколи два пъти стаята, след това внезапно видя лицето на мисис Тредуел, добило пепеляв оттенък, по което висяха отпуснатите пера на шапката й.
Викайки остро, папагалът полетя надолу, за да я погледне по-отблизо.
— Помощ, нападат ме! — изкрещя гневната матрона.
— Глупости, той просто е заинтересован от украсата на шапката ви. Максимилиан, ела тук веднага!
Но това странно нещо с кафяво оперение действаше като примамка за птицата. Максимилиан изпърха с криле, като кацна на шапката на мисис Тредуел. От удобната си позиция той поклати глава напред-назад, изучавайки кафявото оперено нещо, което беше взел за съперник от собствения си птичи род, дошъл неканен на неговата територия.
— По дяволите! По дяволите! — той отвори острата си човка и за начало започна да кълве конкурента си.
— М-махнете това чудо от м-мен! — процеди мисис Тредуел през зъби.
— Максимилиан! Веднага се махай от там! — Тес с мъка се сдържаше да не избухне в смях при вида на лицето на матроната, където страхът се примесваше с яростта.
С мощно изскърцване на силната си човка, пъстроцветния папагал клъвна крайчеца на едно кафяво перо. С триумфален писък той отлетя отнасяйки завоеванието си.
— На оръжие! — изписка той, като кацна на бюрото на Тес. — Скали на хоризонта!
— Видяхте го със собствените си очи! — извика мисис Тредуел с почервеняло лице. — Това отвратително създание се опита да ме нападне. Ще се оплача на съдията за това, запомнете думите ми!
В този момент Едуар се появи на вратата, придружен от Хобхауз и Лети. Присвил очи готвачът бързо пое положението в свои ръце.