— Кой тук пищи като диво прасе? Вие ли? — дебелият му пръст посочи в посока на мисис Тредуел. — Ако продължавате, кълна се, че тогава наистина ще ви дам повод да цвилите!
— Той е луд! — извика мисис Тредуел. — Всичките са луди!
— А вие, сте една грозна дърта крава! Измитайте се! — изръмжа яростно готвачът.
— Елате, дами! — гласът на матроната потрепери в желанието й да спаси опетнената си от тази последна обида чест.
С непроницаеми лица Хобхауз и останалият персонал се отдръпнаха, като образуваха пътека до коридора за трите жени.
Но последните думи останаха за Максимилиан, който сега се бе разположил удобно върху рамото на Тес.
— По дяволите! — изписка той весело. — Грозна дърта крава! Грозна дърта крава!
11.
— Сега, след като се освободихме от тази сврака, ми кажете тъжната новина, Хобхауз, защото виждам, че проклетото нещо далеч не е поправено.
Сивокосият прислужник на Тес бе коленичил до нея в кухнята и се взираше в „древната“ печка.
— Скарите са почистени, както и кюнците. Дяволски много време ми отнеха. Дори и комина отворих, но там нямаше нищо, което да го е задушило. Опасявам се, че този път проклетото нещо ме озадачи, мис Тес.
Хобхауз поклати глава и прокара покритите си със сажди ръце през косата си:
— Започвам да мисля, че дяволското чудо наистина е обитавано от духове, както твърдеше Едуар.
Тес въздъхна. Точно от това нямаше нужда — от обитавана от призраци печка! Която на всичкото отгоре беше и развалена — помисли си тя. Мътните го взели! Тъкмо когато вече почти се беше разплатила със смазващите я дългове…
— Разкарай се от пътя ми, глупако!
Без предупреждение Еймъз Хоукинс влезе през вратата зад Тес.
— А, значи ето ви къде сте била. Ще разговарям с вас, мис Лейтън — изръмжа той. — Насаме. Всички останали — вън!
Лицето на Хобхауз придоби сурово изражение. Той се изправи на крака и се взря в дебелия инспектор.
— Сега, само един момент — процеди през зъби той.
— Вън! — отвърна Хоукинс. — В противен случай ще окошаря още тук и веднага това гнездо на бандити!
Тес потрепера, усетила невероятна злоба в този глас. Чудеше се откъде извираше тази омраза и дали Хоукинс не се преструваше, само за да я изплаши, но така и нямаше желание да узнае отговора. Не и когато двадесет буренца с контрабандно бренди бяха горе в стаята й, където един достатъчно мнителен човек би могъл да ги открие.
— Какъв е проблемът, инспектор Хоукинс? — хладно запита тя.
— Разкарайте ги оттука. Тогава ще говорим.
Тес скришом се усмихна на Хобхауз и на двете кухненски прислужнички, които се измъкваха зад гърба на инспектора, зяпнали с широко отворени очи.
— Можете да излезете всички. Ще обсъдим проблема с печката по-късно, Хобхауз.
С подчертано нежелание преданият слуга изчака останалия персонал да излезе и тогава се оттегли безмълвно от стаята, като нарочно остави вратата след себе си открехната.
— Затвори проклетата врата! — изрева Хоукинс.
Хобхауз не изпълни заповедта му и затова инспекторът прекоси стаята и затръшна вратата с ритник.
— Няма нужда да чупите вратата — хладно каза Тес, но сърцето й заби като чук, когато се намери лице в лице с Хоукинс. Изведнъж тя се почувства много уязвима, спомняйки си за предната нощ, като се чудеше какво точно се бе случило тогава.
Но тя определено не можеше да попита за това Хоукинс!
За да прикрие уплахата си Тес се отправи към масата. Там, с лице придобило суров и непроницаем вид, се хвана за облегалката на един стол и се обърна към своя противник. Нещо й подсказваше, че най-добрата защита за нея в този момент беше обидата.
— Е, инспекторе? Сигурно сте доволен от себе си. Вашите хора не бяха пропуснали нищо. Сега нито една ленена завивка или кърпа в Ейнджъл не е останала здрава. Но съм убедена, че не сте дошъл, за да обсъждаме вашата грубост.
Хоукинс присви малките си кръгли святкащи очички.
— Мръсна малка кучка! — изръмжа той. — Кой го направи? Хобхауз? Или оня дребен французин?
— Нямам ни най-малка представа за какво говорите, инспекторе.
— Нима? За цицината на главата си говоря, ето за какво! Попречването на офицер на короната да свърши дълга си се счита за голяма обида и се наказва с бесилка, мис Лейтън. Бихте ли желала да почувствате как въжето се затяга около нежното ви вратленце, да усетите как краката ви ритат безпомощно и въздухът не прониква в дробовете ви?
— Още някоя заплаха, инспекторе?
— Заплаха, не, просто отбелязване на фактите — очите му потъмняха пресмятайки. — Мога да затворя Ейнджъл на минутата, знаете ли това?