Блъфираше ли?
— Вероятно имате основателна причина за това — ледено заяви Тес.
— Подозрение за укриване на опасен престъпник.
— Но това не е вярно и вие го знаете!
— Така ли? Ако не за това, то за укриване на бренди. Така устройва ли ви, мис Лейтън? 100 буренца, за да бъдем точни, незаловения дял от последния набег на Лисицата. Е, ние заловихме част от контрабандната стока, но още много пропуснахме. А тези 100 буренца са някъде наблизо, толкова близо, че даже ги надушвам, за Бога! — дебелите устни на Хоукинс се изкривиха в усмивка. — Затова смятам отново да огледам Ейнджъл. Нямам намерение да обърна всичко наопаки, разбира се, но…
— Вие вече го сторихте, мътните ви взели!
Хоукинс повдигна рамене с безразличие.
— Колкото до ленените завивки… е, работата за краля изисква да сме съвсем съвестни, знаете — очите на Хоукинс станаха безцветни и в тях се четеше нотка на триумф. — И отново имам намерение да съм „съвестен“ докато не открия никакъв повод да продължавам да претърсвам.
Пламъци на ярост прогориха кръвта на Тес. Арогантна свиня, той искаше да срине Ейнджъл докато…
— Моето бренди е бутилирано още по времето на дядо ми, инспекторе. Ние не използваме контрабандни стоки тук и ще бъда много щастлива, ако успея да ви убедя в това — ръцете й стиснаха облегалката на стола като връхчетата на пръстите й побеляха.
— О, доказателствата ще са нужни, така или иначе. Можете да разчитате на това — изръмжа той. — И ще започнем от мазето. Само аз и вие самата — добави мрачно той. — Като наредите никой да не ни безпокои. Този път ще завърша това, което започнах предишната нощ — обеща той, с поглед впит в устните й.
Свирепостта, която прочете в очите му, я накара да потрепери. Представата й за това, какво възнамерява да прави с нея този звяр, когато останат сами в мазата беше доста ясна. Още от първия ден, когато дойде в Рай, Хоукинс вървеше по петите й, правейки й неприлични предложения за това как тя би могла да избегне всички тези проблеми. Доста дълго време беше успявала да го отблъсне, като се правеше, че не разбира за какво й говори.
Двата пъти, когато бе отишъл твърде далеч със заплахите си, наблюдателния Хобхауз бе пристигнал да осуети плановете му. И тогава, миналата нощ…
Какво се бе случило тогава?
Тес се опитваше да не показва какво мисли.
— Хобхауз ще ви заведе да огледате пивницата, инспекторе. За съжаление съм твърде заета със счупената печка, за да ви придружа.
В следващия миг калните ботуши на Хоукинс тропаха по пода.
— Тогава ще ви отворя много повече работа, преди да съм свършил с това място — изръмжа той. — А, да, и преди да приключа няма да са ви останали нито пердета, нито одеяла. Също и легла и столове! Хората ми ще обърнат всичко с главата надолу и след това ще го изхвърлят на улицата — той присви безцветните си очи. — Е, освен, ако се подчините на заповедта — протегна дебелите си пръсти към ръцете на Тес, като я избута до масивното дъбово бюро. — Ледената кралица, така ви наричат хората, но аз ще стопя този лед, за Бога! Ще ви го напъхам между краката и ще ви накарам да ме молите за още! — изрева той, а Тес усети неприятния му дъх.
Тя яростно се опита да се отскубне от опипващите я пръсти. Но Хоукинс заби нокти в талията й и я притегли към себе си.
— Кучка, сега ще ти покажа как трябва да се държиш — той дишаше тежко, мачкайки зърната й.
— Пусни… пусни ме, мръсно копеле! — изпълнена с гняв и болка, Тес се изви, но не можеше да надвие Хоукинс.
С трепереща ръка заопипва лавицата зад себе си, като отчаяно търсеше оръжие за отбрана срещу него. И тогава пръстите й напипаха касапския нож на Едуар. Дива ярост се изписа по лицето й и тя откачи сатъра. С разтуптяно сърце вдигна острието над Хоукинс.
На всичко бе готова, само тези ръце да се махнеха от нея!
— По поръчение на краля, а, Хоукинс?
Бавните думи секнаха яростта на Тес. Тя замръзна на мястото си стискайки дръжката на сатъра.
— Де, да бяха толкова точни всички митнически офицери!
Тежкият инструмент бе измъкнат от белите, треперещи пръсти на Тес. Хоукинс взе да ругае.
— Проклет да си, Рейвънхърст! Някой ден ще ме подтикнеш да направя нещо… — лицето му почервеня, докато се взираше в подигравателните очи на натрапника.
Рейвънхърст повдигна леко черната си вежда.
— По кое време ще имам щастието да ви срещна, Хоукинс? Готов съм по всяко време и на всяко място, по ваш избор — той се приближи, като хвана по-здраво сатъра. — Но дотогава ви съветвам да сте много внимателен, защото иначе ще ми достави голямо удоволствие да ви затворя устата веднъж завинаги.