Митническият инспектор се вцепени, изпълнен с ярост, но малко или много изплашен от студения блясък в очите на Дейн.
— Ще ми се да видя как ще стане това, Рейвънхърст — каза Хоукинс, като отстъпи към вратата и се обърна към Тес.
— Не съм приключил с вас още! Имайте го предвид, мис!
С тези думи той излезе от стаята, като проклинаше по целия път през коридора.
Тес потрепери слаба и потисната от обидата на Хоукинс. Бавно подпря гръб на китайското бюро с леко присвити в колената крака.
— Започвам да се питам, Тес Лейтън, дали не си луда! — каза Рейвънхърст, докато тъмните му очи търсеха бледото лице на Тес. Косата му беше мокра и гъстите къдрици се спускаха върху яката на безупречно бялата риза. Изглеждаше силен и хищен, владеещ изцяло ситуацията. — Нашият митнически инспектор става опасен. Някой ден няма да съм тук да те спасявам.
— О, я си отивай и ме остави на мира — изплака Тес със сълзи на очите. — Ти не си ми спасител, а напаст!
— А ти си голяма глупачка! — с бляскащи очи Рейвънхърст се приближи, докато твърдото му бедро застана на сантиметър от нейното. — Глупаците не живеят дълго, мила. Запомни това — дъхът му, топъл и примесен с миризма на бренди я погъделичка по бузите.
В съзнанието на Тес проблесна безумната мисъл, че иска да я целуне. Но Рейвънхърст стоя дълго наведен над нея, разглеждайки я с лазурните си очи.
След това протегна ръка и закачи сатъра на мястото му.
При движението платът на ризата му се опъна и под нея се очертаха напрегнатите му мускули. Погледът на Тес бе привлечен от триъгълника на врата му, където платът се разширяваше, за да разкрие мургавата кожа покрита с черни косъмчета.
В един миг телата им се срещнаха предизвикателно.
Беше му топъл и настоятелен.
Беше й студена и беззащитна.
„Кога щеше да свърши този кошмар?“ — отчаяно се запита Тес, като се опита да го отблъсне. В този момент усети студ и леко потрепери, като че Дейн бе погълнал цялата топлина от стаята.
Зад нея острието все още се клатеше и поскърцваше. Очите на Рейвънхърст потъмняха постепенно, докато полюшванията на сатъра бавно замряха. Погледът му бе твърд, той разглеждаше лицето й неочакващ нищо, още по-малко обещаващ.
Какъв ли бе опитът набраздил така дълбоко челото и устата му? — запита се Тес, но следващите му думи я накараха да се замисли защо въобще трябваше да й пука за това.
— Защо не се омъжиш за Ленъкс?
— Ти… ти си подслушвал!
Рейвънхърст се усмихна.
— О, малко.
— Тази работа е моя и само моя.
— Интересен подбор на думите, скъпа. Само от Ленъкс ли се страхуваш или от всички мъже.
— Ти, мръсен…
Рейвънхърст потисна една ругатня.
— Чудя се дали разбираш в какво опасно положение се намираш?
— Един брутален митнически инспектор не може да ме изплаши, Рейвънхърст — с неестествен глас извика Тес.
Тя почувства, а и видя напрежението на високия мъж. Той едва сдържаше нервите си.
— Но ти забравяш едно, скъпа — прошепна Рейвънхърст, устата му бе само на сантиметър от нейната. — Хоукинс не е единственият ти враг. Нито най-опасният.
Максимилиан, който до този момент бе наблюдавал сцената мълчаливо, изведнъж се размърда и тръсна глава.
— Стоп! — извика той. — Огромни вълни откъм подветрената страна! Внимавайте!
След миг вратата на кухнята се отвори широко с пронизително изскърцване, Рейвънхърст отстъпи назад, когато лорд Ленъкс влезе в стаята.
— Значи за втори път ви откривам тук. Хобхауз ми съобщи… — изведнъж усмивката му се вледени, защото видя високият мъж само на сантиметри от Тес.
Виконтът бавно се обърна и подпря дългото си тяло на печката.
— О, простете — каза Ленъкс, а гласът му охладня. — Не знаех, че сте заета.
Тес беше бясна. Отметна косата от рамото си.
— Не, вие не се натрапвате, лорд Ленъкс. Аз само… само имах малко работа с един наемател — тя бързо се отдалечи от Рейвънхърст. — Смея да твърдя, че не се познавате с виконт Рейвънхърст. Дошъл е да нагледа Кралския военен канал и ще бъде в Ейнджъл докато другите щабове се приготвят.
— Тук грешите, драга. Срещали сме с виконта преди няколко години — усмихна се Ленъкс, протягайки ръка към мъжа до печката. — Неочаквано удоволствие, Рейвънхърст. Дори тук, в тази дълбока провинция на Съсекс, сме чували за подвизите ви в морето.
Дейн бавно протегна ръка и пристъпи да отвърне на поздрава на Ленъкс, като повдигна тъмната си вежда при похвалата.
— Без съмнение подвизите ми са били преувеличени от разказвачите — обърна се към Тес. — Но се опасявам, че отнех прекалено много време на мис Лейтън. Ще се оттегля.