При тези думи той тръгна с тежки стъпки към вратата.
Тес ядосано откри, че й е трудно да откъсне очи от широките рамене на Рейвънхърст. Пребори се с тази моментна слабост и се обърна към Ленъкс с широка усмивка.
— Много мило от ваша страна да ме посетите отново толкова скоро, милорд.
— Това ми звучи като „много ми е неприятно, че идвате да ми досадите отново“.
— Познавате ме достатъчно добре, за да знаете, че ако го мислех, щях да го кажа.
Той се намръщи и взе ръката й.
— Но вие сте разстроена от нещо. Свързано ли е с него?
Тези думи върнаха Тес към подигравателния въпрос на Рейвънхърст — „Защо не се омъжиш за Ленъкс?“ — това я накара да посърне.
— Този мъж? Какъв интерес бих имала от това?
— Не зная как да започна — зелените очи на Ленъкс потърсиха лицето на Тес. — Надявам се, не сте променила решението си относно моето предложение.
Тес се стегна и това бе достатъчно.
Лорд Ленъкс се усмихна тежко и пусна ръката й.
— Тогава само потвърждава предложението, скъпа моя. Само не се бавете, защото ще дойде ден, когато вече ще съм остарял и очукан, с кичури бяла коса по слепоочията като Рейвънхърст.
След като той си тръгна Тес дълго стоя неподвижно край прозореца. Бузата й все още гореше, на мястото където я беше целунал Ленъкс на тръгване.
— Земя на хоризонта — забръщолеви Максимилиан. — Опасни плитчини.
— О, млъкни, досадно създание — сопна му се Тес. И ритна ядосано счупената печка, чудейки се как да си подреди деня.
Отговорът дойде по-рано отколкото го очакваше.
Някъде отгоре долетя дълбок тътен. След секунда големия железен отдушник се откачи и експлодира в комина върху печката, като причини порой от тухли.
Преди да си легне тази нощ Тес провери здравото резе, което Хобхауз беше монтирал съвсем наскоро. След това със странно разтреперани пръсти пусна лъскавото резе на прозореца.
Готово, каза си, никой няма да влезе в стаята тази нощ. Същевременно се чудеше защо сигурността на тези съоръжения не успокояваше странното й притеснение.
В открито море, капитанът на „Свобода“ наблюдаваше сребристите скали на север към Англия. Силните му крака бяха стъпили здраво на палубата, а вятърът духаше в лицето му, но той не усещаше солените пръски на морето.
Лицето й беше в мислите му. Тялото й караше кръвта му да кипне.
„Скоро, моя кестенява красавице“ — обеща той, а вятърът играеше в косите му.
Глупавите англичани с катера Ревеню, нямаше да хванат плячката си тази нощ. Да, „Свобода“ беше много по-бърз, за да могат такива като онези да го хванат. Добре обучения екипаж беше винаги готов да изпълни заповедите на своя капитан, като оставяше Андре ле Брикс да се наслаждава спокойно на собствените си удоволствия. А едно от тях бе да мисли за жената, чиято коса бе с цвета на разпенено бургундско, а очите й просветваха като на котка.
Често я бе виждал през изминалия месец, въпреки че самата тя не знаеше за това. Понякога той тайно излизаше от убежището си, изпълнен с триумф от успеха на последния набег, като от стройното му мускулесто тяло се носеше приятния мирис на море. С горда крачка вървеше по тесните улички и накрая заставаше под прозореца й, който беше крайната му цел.
Наблюдаваше. Чакаше.
Беше опасно, разбира се. Всъщност екипажа го считаше за доста смахнат, но тя беше жена, която подлудява мъжете, помисли си капитана на „Свобода“. А опасността само подсилваше възбудата му.
От седмици бленуваше за нея — една огнена жена. Умелите му пръсти щяха да я накарат да стене и да се топи като лед.
„Скоро, ма шери — каза твърдо той. — О, да съвсем скоро ще те имам.“
Два пъти през нощта Тес се буди, убедена, че е чула прищракване в ключалката или скърцане на дървения прозорец. И двата пъти стоеше вцепенена от ужас и очакваше неканения посетител да се появи.
Но това беше само вятърът, който се блъскаше в стъклата, карайки ги да треперят.
Така поне си го обясни тя, когато се пъхна под завивките и се взря в потрепващия пламък на свещта.
Само стария дъб, чиито клонки драскаха по покрива…
12.
Когато се събуди за последен път златните лъчи на слънцето нежно галеха лицето й. За момент премигна и топлината се разля по страните й.
Намръщена Тес се изправи и отвори очи.
Вече беше ден, тъмнината си беше отишла.
Тази нощ тя не сънува, просто беше изпаднала в състояние на благословена забрава.
Чувстваше се като преродена и се протегна бавно, наслаждавайки се на слънчевите лъчи, които ласкаво милваха ръцете й.
Мислите й вече бяха заети в подготвяне на програмата за деня. Днес тя щеше да се погрижи за скритото бренди от последните набези. Хобхауз трябваше да е отнесъл вече буретата от четири галона във Феърли, тя знаеше това. Там Тес щеше да размеси силния алкохол с вода и да премести течността в бутилки без опасност някой да я безпокои.