Сега, когато един от проблемите й беше решен, мислите й се прехвърлиха на следващия. Том Рансли започваше да става опасен. Беше сигурна, че той подозира нещо. Но тя не можеше да напусне състава на отбраната, приближена група на Джак или поне, все още не. Без нея той доста бързо би внесъл неразбирателство между останалите.
И сега идваше трудното решение на следващия набег. Тя трябваше да свика събрание с четиримата помощника на Лисицата. На Тес най-малко й допадаха тези срещи насаме.
Криеха опасност, криеха риск, но тя нямаше друг избор.
Трябваше да се срещнат в разрушения замък при Кембър, реши тя, и то следващата нощ. Връзката при Хайт, беше докладвала на Хобхауз, че товарът от чай и тютюн ще бъде доставен до три дни. До три дена хората трябваше да са на крака, конете и фургоните да са уредени. Джак все още щеше да е в скривалището, защото нямаше да може да ръководи нещата в лошото си състояние. Да, с малко повече късмет Тес щеше, за пореден път, да се справи с този рискован маскарад. Тя знаеше, че успехът й би се дължал само на абсолютната дискретност, която Джак беше наложил на хората си. Както обикновено информацията беше накъсана на части и известена само на няколко определени личности. Дори при тези обстоятелства никой не можеше да бъде сигурен в това, какво знаят или не знаят останалите, а и никой не правеше грешката да задава въпроси.
Най-накрая, с взето решение, Тес стана и започна да се облича. Погледна отражението си в огледалото с проблясващите си очи и прочете в тях безразсъдство. За сетен път се почувства в старото повишено настроение. Дива, зашеметяваща възбуда пролази в нея. Рансли или който и да е от хората на Джак трябваше да е разкрил вече самоличността й, Хоукинс щеше да я преследва докато я улови, но тя поне бе жива и напълно оказваща контрол върху живота си. Нещо, което някога считаше за невъзможно.
Тя прекоси смеейки се стаята и дръпна завесите. Отвори прозореца и почувства как топлият наситен с аромат на цветя въздух гали лицето й и изпълва стаята.
Новият ден беше настъпил. Щеше да се срещне с изпитанията му и да ги победи.
Беше вече късно след обед, когато Тес бе готова да посети Джак. Вървеше надолу по голямото стълбище, за да даде последните инструкции на Хобхауз, когато чу приглушен смях и шумолене на дреха.
Още смях, последван от тихо стенание. Приглушен писък на жена.
Намръщена, Тес прекоси на пръсти площадката по посока на тайнствените звуци, но намери само стена от мълчание.
Внезапно една врата в края на коридора се отвори с трясък. За по-малко от секунда Тес прекоси антрето и се долепи плътно до стената, в очакване виновниците да се появят.
Ако синът на мисис Тредуел си въобразяваше, че може да води тук леки жени, щеше да му покаже, че той дяволски греши.
Миг по-късно една червенобузеста, чувствена прислужница излезе със страхотен кикот в коридора.
— Марш, безделнице! — дойде приглушената заповед.
— Знаеш къде да ме намериш, любов моя — измърка жената, като се завъртя игриво и се долепи до гърдите на мъжа, — когато желаеш. За мъж като теб имам още много от това… Не го забравяй.
С лице потъмняло от ярост Тес наблюдаваше как Люси, една от новите камериерки, се притискаше в мъжа на вратата. Той се падаше откъм страната на Тес и от него не се виждаше почти нищо, освен дълга мокра коса, защото пищните форми на Люси го бяха обгърнали подкупващо.
На отсрещната страна Тес видя коритото с локвички по килима около него, които маркираха пътя на мъжа до стаята.
Но кой беше той? — запита се ядосано Тес.
Червендалестият търговец на вино от Едингтън?
Дебелият земевладелец от Дънбридж Уелс?
Или може би тъжния кавалерийски офицер се беше върнал от Доувър? Тя сбърчи чело, когато мъжът леко се извъртя и придърпа Люси към себе си, за да се наведе близо към нея и да прошепне нещо в ухото й.
Тес усети как я изпълва прилив на гняв, който накара бузите й да се покрият с червенина. Не можеше да види лицето на мъжа, но сега всичко останало от него беше пред очите й.
Едно настоятелно чувство я накара да изтръпне, карайки я да се наслаждава от скривалището си на това незабравимо тяло. Малки капчици вода блестяха по мускулите му и се стичаха надолу по гърба и раменете му. Под хавлиената кърпа завързана на кръста му се очертаваха формите на широкия му ханш и силните бедра.