Блуждаещото любопитство на Тес изведнъж избухна в дива ярост.
Нима този нахален глупак си въобразява, че Ейнджъл е бардак?
Внезапно умелите пръсти на Люси се снижиха и заопипваха твърдата плът при слабините, очертана под кърпата.
Тес излезе от прикритието си, като очите й искряха.
— Вън, и двамата!
За миг тъмнокосият мъж замръзна на мястото си, след което бавно се извърна, като лека усмивка пробяга по устните му.
— Чакате реда си, а, мис Лейтън?
Тес го позна още преди да я погледне, още преди да срещне тези подигравателни очи. Погледът му бе студен и непроницаем, носещ спомена за неспазени обещания.
С иронично повдигнати вежди виконт Рейвънхърст неочаквано обхвана с ръце пълните гърди на своята компаньонка, които ясно се очертаваха под влажната й рокля. Прокара умелите си пръсти по очерталото се тъмно зърно, което набъбна при допира му.
— Махайте се! — с дрезгав глас извика Тес.
Широка усмивка озари лицето му.
— Моля?
— Прекрасно ме чу, жалък окаяник! Махайте се! Ако смятате да продължавате гнусното си забавление, то намерете друго място за това. Ейнджъл не е бардак. А колкото до теб, Люси — добави Тес, като се обърна към подигравателно усмихнатата прислужница, — уволнена си. Хобхауз ще ти плати.
— Но какво лошо има в това малко да се позабавляваме, мис Свръхвсемогъщество — изписка камериерката. — Само, защото сте Ледената кралица и не знаете нищо за…
За миг някаква тъжна сянка премина в погледа на Тес. Тя гордо повдигна брадичка.
— Напротив, Люси, знам — меко отвърна Тес. — Точно за това предпочитам да раздавам правосъдие, вместо да дебна като котка, за всеки котарак, който се окаже наблизо.
— Как смееш, ти… — пръстите на Люси се извика и като орлови нокти се устремиха към лицето на Тес.
— Спокойно, любов моя — измърмори Рейвънхърст, като спря компаньонката си обгръщайки с ръка широката й талия. — Няма нужда да се гневиш. И за двете ви имам достатъчно — подигравателно допълни той.
— Ще я науча аз тази надута, мис Свръхвсемогъщество! — изсъска Люси, като отчаяно се опитваше да се освободи от хватката на Дейн.
— Престани, Люси — гласът на виконта прозвуча като камшик. Това отново беше гласът, който някога караше и възрастните да изтръпнат. Сега той имаше ефект и върху разгневената камериерка.
— Добре, милорд, но само, защото вие ме молите — мърморейки тя грабна кирливите си поли и се завъртя на пета.
Онемяла от гняв, Тес наблюдаваше как момичето слезе тромаво по стълбите. След това се обърна към Рейвънхърст, но яростта й беше намаляла, без тя самата да знае защо.
Той я чакаше в средата на стаята, с ръце на кръста, с разкрачени силни бедра. Малки капчици вода се стичаха по гърдите му, проблясваха в косата му и по бронзовата кожа на тялото му. Тес трябваше да се насили, за да не проследи пътя им надолу, там където тази бъркотия от еластични косъмчета се стесняваше и…
По дяволите! Да не би да полудяваше? Онемяла от ярост тя гневно погледна в почти голия мъж пред нея.
Устните на Рейвънхърст се разкривиха в студена усмивка. Очите му искряха, без да се отделят от почервенялото й лице докато ръцете му се движеха бавно към възела на кръста му.
Предизвикателството му беше възбуждащо, язвително и почти явно.
И като някое гневно, обезумяло създание от тресавището, Тес категорично отказваше да му се поддаде.
Неспособна да помръдне, тя наблюдаваше как дългите му пръсти развързват опънатата материя.
С пресъхнало гърло ги видя как се свиват и се отдръпват внезапно.
Не, не би могъл…
Кърпата тихо падна на килима.
— Това надвишава ли твоята симпатия, мис Лейтън? — каза той с насмешка.
Изплашена Тес отдръпна очите си от пространството мокра, блестяща, бронзова плът, от гъстата бъркотия черни косъмчета, от едрия набъбнал мускул на мъжествеността му.
— Ти… ти… — каза тя с дрезгав глас, като бузите й пламнаха.
С твърда решителност Дейн тръгна към нея. Преди Тес да се осъзнае пръстите му обхванаха китките й и я примъкнаха в стаята. След миг той затръшна вратата с ритник.
— Какво си мислиш, че правиш?
— Какво правя ли? — повтори остро Рейвънхърст, като я притискаше към здравото си мокро тяло. — Правя ли, моя скъпа Тес? Аз ти давам урок, ето какво правя. Първият от многото уроци, които възнамерявам да ти дам. Днес ти показвам какво точно си пропуснала. Вкуси от това, което тепърва ще дойде.
— Никога, мръснико! — Тес дишаше на пресекулки, докато се опитваше да се освободи, за да го удари в гърдите. Допира на голата му плът я пареше, измъчваше по начин, за който тя дори не беше си представяла, че е възможен.
— Змия! Свиня! Скорпион!