— Дявол да те вземе, Дейн Ст. Пиер! — изсъска тя, като бързо слезе по стълбите.
Мъжът в коритото само се изсмя коравосърдечно, като в студените му очи се четеше триумф.
— Как грешиш, Тес Лейтън — прошепна той и устните му се изкривиха в горчива усмивка. — Толкова неща ми харесват тук. А това, което най би ми допаднало, както ще разбереш съвсем скоро, ще бъде да разнищя всичките ти гнусни тайни, инч по инч, докато останеш гола пред мен — физически и душевно, и когато това стане, вече няма да си играем игрички.
13.
Сладък мирис се примесваше с дъх на упадък в прашната всекидневна на Феърли, където Тес стоеше приведена под скъсаните пердета, заета с пресипването на силното бренди от последните й набези.
Пред нея стоеше редица прашни, покрити с паяжина бутилки от подземията на Феърли. Така беше открила тя най-безопасния начин да прикрие доказателствата. На всеки, който случайно се отдадеше възможността да види тези бутилки, те изглеждаха, като че ли не бяха местени от местата си минимум петдесет години.
Но Хоукинс не беше случаен човек, Тес знаеше това и тази мисъл я караше да бъде прекалено внимателна при изпълнението на задачата си. Всичко бе извършвано с педантичност и почти механично. Тес отваряше буренцата от по четири галона едно след друго, преливаше съдържанието им в едно ведро, объркваше го с вода и карамелизиран оцветител, след това преливаше алкохола в новите, така да се каже, изглеждащи доста стари съдове. Всяко буренце съдържаше шест галона бренди, което се равняваше точно на четири паунда в Лондон, а покупателната цена във Франция беше само тринадесет шилинга за паунд. Почти петорно по-голяма печалба. Достатъчно голяма, за да си струва човек да поеме сериозни рискове.
По-точно жена, стига да беше достатъчно смела.
Тес го беше правила доста пъти досега и предполагаше, че щеше да продължава да го прави още много пъти. Но днес тази мисъл не й се стори привлекателна.
Когато четиридесет бутилки, пълни с висококачествено френско вино, бяха напълнени и строени пред нея, тя се облегна назад. Щяха да й донесат добра печалба, тези бутилки — повече от достатъчно, за да поправи щетата, която Хоукинс нанесе на ленените й завивки.
Да, всичко вървеше по план. Беше навестила Джак и установи, че състоянието му се подобряваше. Лети беше казала, че опасността от треската вече е преминала.
Но тогава защо Тес продължаваше да се чувства нервна и объркана? Защо сърцето й не биеше изпълнено с триумф, докато береше плодовете на своя труд?
Този път дивото въодушевление я беше напуснало. Просто задачата й беше изпълнена и нищо повече.
Тя пое дълбоко въздух, когато затвори с тапа последното шише и след това се изправи на крака.
Леко се олюля и осъзна, че ароматът на брендито я опиваше и караше да се чувства малко повече от леко замаяна. Може би това обясняваше странното й състояние.
Още веднъж нещо се прокрадна в мислите й, нещо, което я принуди да се почувства особено, някак притеснено. Тя се намръщи, опитвайки се да свърже блуждаещите видения, но те само много по-бързо се размиха.
Може би я притесняваха конфликтите с мисис Тредуел. Или проблемите й с Еймъз Хоукинс. Или може би това, че още не бе взела решение относно предложението на лорд Ленъкс?
Но Тес знаеше, че нито едно от тези не беше това, което я притесняваше в момента.
Беше нещо свързано с този мръсник със сини очи и груби пръсти. Мъж, който знаеше къде точно бяха слабите й места и продължаваше да ги изучава с непогрешима акуратност. Мъж, който не й даваше да си отдъхне.
В студените му очи се четеше дивата сила на омразата му и това усещане я бе уплашило.
Но само за момент.
В следващия, другата Тес вече бе преодоляла слабостта. Това бе тази Тес, която винаги спасяваше майка си от гневните нападки на баща си, тази Тес, която предвождаше стотина мъже, намиращи се извън закона, през тресавището и гористите местности. Тази Тес, която си бе наложила да забрави всички тези неща, които я караха да се чувства безпомощна.
Или поне се опитваше да забрави.
Ето го отново, това странно чувство, че е пропуснала нещо…
Тя присви очи и погледът й се плъзна по прашните бутилки и тя за пореден път се почувства удовлетворена.
Е, по-добре беше да започне да разтребва наоколо. Томас сигурно щеше да пристигне с фургона и заедно щяха да натоварят тайната стока в специалното отделение под седалката.
Все още смръщена Тес се наведе за въжето, което щеше да е необходимо на Том да завърже коша. Тя разсеяно изучаваше безредно нахвърляните въжета на пода, които представляваха една трудно разплетена бъркотия.