Всички с изключение на Том Рансли, чиято репутация се носеше на човек, който не вярваше на никого.
Тес си позволи да се усмихне. Да, планът беше добър, това никой не можеше да го отрече.
Точно тази нощ, тя трябваше да даде условния знак — три завързани коня пред църквата Снаргейт и факли запалени на всяка трета колиба от Рай до Епълдор.
До сутринта сто мъже щяха да са предизвестени за предстоящия набег и щяха да чакат по-нататъшните инструкции, които Лисицата пазеше в тайна до последните часове. От суров опит Джак знаеше, че предателите също използваха нощта за тъмните си деяния, защото тъмнината беше най-доброто прикритие за подслушвачите.
Тес също получи последните си инструкции няколко часа преди набега. След това един цигулар щеше да свири в страноприемницата и определени момчета щяха да пеят прости приспивни песнички. Два часа по-късно сто мъже щяха да я чакат при тресавището.
Ръцете й бяха премръзнали и тежката маска причиняваше сърбежи по лицето й. Вятърът свистеше покрай ушите й докато тя измъкна малката лодка от тръстиките и се наведе над греблата, изгаряща от желание да се прибере във Феърли, където щеше да е в безопасност. Тя знаеше, че никой нямаше да я проследи дотук.
В съвсем скоро време Джак щеше да е достатъчно добре, за да пътува. И докато настъпеше този момент, Тес трябваше да обсъди много неща с него.
Но сега, след като най-тежкото беше отминало, тя усети как бавно я завладя умората. С блестящи очи Тес насочи лодката на запад по тесните водни пътища, които пресичаха надлъж и нашир Пет Левъл.
Луната се издигаше високо над хоризонта и Тес отправи искрящия си поглед към хълмовете на север, където гордите кулички на манастирчето Феърли се гушеха тъмни под лунната светлина. Милият стар Феърли, мислеше си тя. Нейният дом, който сега едва ли можеше да се нарече така, той все още беше единственото място където би се чувствала в безопасност. И имаше намерение да се бори за тази полуразвалина, при това с цената на всичко.
С въздишка на облекчение тя видя тясната следа, която насочваше първоначално на запад и после правеше остър завой обратно към Феърли. Тес винаги гледаше да организира работите си далеч от къщи, защото по никакъв начин не желаеше дома на Лейтън да е свързан с контрабандната търговия.
И преди всичко, една лисица никога не ловуваше в близост до собственото си леговище, помисли си тя, като жестока усмивка озари устните й.
Последната пречка се изправи на пътя й — блестящите сребърни води на гладкото езеро, простиращо се до пасището, където овчици пасяха мирно и тихо. Ако всичко вървеше добре до един час щеше да се е прибрала и напъхала глава под юргана. На половината път през ледените води на езерото тя чу викове, които вятърът довя от изток. Един бегъл поглед към черните танцуващи сенки бе достатъчен да разбере, че Хоукинс я бе открил.
14.
Гръм и мълнии!
Гъстите руна на охранените овце, осеяли пасището, изглеждаха сребърни на лунната светлина. Тес заби нокти в дланите си, опитвайки се да превъзмогне обземащия я ужас.
— Там, сър!
Осъзнала факта, че е ясна мишена в малката лодка, тя загреба яростно към едно островче гъсти тръстики и завърза лодката. С пресъхнали от напрежение устни Тес прехвърли крака през края й и се потопи до рамената в мрачните солени води на блатото. Трепереща при студения им допир, тя наведе глава и започна да плува под водата.
Освен полюшващите се тръстики около нея всичко беше спокойно. Но най-накрая ръката й докосна дъното. Тя уморено изплува до повърхността и показа главата си, като се придържаше близо до края на водното пространство, където бяха тръстиките.
Хората от бреговата охрана се придвижваха бавно по канала, оглеждаха всичко, като се страхуваха да не пропуснат и най-малката подробност. Само ругатните и ревовете на Хоукинс ги караха да продължат с издирването. Като все още наградата за главата й беше петстотин лири. Тес знаеше, че хората му нямаше да се откажат преди да са претърсили всеки канал или блато.
Трепереща тя се промъкна към края на езерото близо до брега, където овцете пасяха мирно, огрени от лунната светлина.
Толкова красиви, толкова зловещи?
Тес присви устни, нежелаеща да си помисли какво би й се случило, ако Хоукинс я открие.
Да заловят мъж-контрабандист бе достатъчно лошо, но ако тези хора откриеха, че плячката им беше жена…
Тя сви ледените си пръсти в юмрук и ги напъха дълбоко в джобовете си, като се бореше да превъзмогне ужаса, който бавно завладяваше съзнанието й. Ръката й докосна някакъв твърд предмет — голяма буца каменна сол, която Тес грабна от кухнята на Ейнджъл, за да я даде на любимата телица на Томас!