С пламенна молитва на устни Тес изпълзя от водата на брега.
— Е, глупаци? Всичко сам ли трябва да върша? — сърдития глас на Хоукинс процепи вятъра някъде зад нея.
— Май ни се изплъзнаха, мистър Хоукинс — дочу се непознат глас.
— Изплъзнаха ли? За Бога, тогава ще се наложи да стоите в дълбоките води на езерото докато не ги откриете отново!
Тес продължи да пълзи през ливадата към пасящото стадо, като опитваше с ръка пространството пред нея преди да се придвижи.
Когато беше все още на няколко стъпки от овцете, стадото се раздвижи надушило солта. Скоро животните я заобиколиха, като душеха и ближеха ценния бял кристал, който Тес стискаше здраво в ръката си.
И тя стоеше там, свита на кълбо в овчото царство, прикрита под гъстите им космати кожуси.
Молеше се с цялото си сърце, солта скоро да не свърши.
— Той бе тук преди минута, по дяволите! Претърсете проклетите канали, глупаци. И не очаквайте да си отидете преди да сте заловили мръсника!
Някъде зад нея долетя звукът на разплискани вълнички, причинени от няколко офицера, които се гмуркаха във водата.
Сърцето на Тес заби като чук. Ако беше останала на предишното си място сега щяха да я открият! Тя се сви конвулсивно и се примъкна по-навътре към средата на пухкавия кръг.
Хората на Хоукинс сега бяха само на няколко ярда, ръцете им цепеха водата. Само ако свършеше солта…
Един от мъжете се придвижи още по-близо и сърцето на Тес заби така силно, че тя имаше усещането, че то скоро ще се пръсне. Струваше й се, че е в тресавището от векове — векове изпълнени само с умора и студ. С лице изопнато от напрежение и страх се опитваше да задържи въздуха в гърдите си и да диша тихо, докато дробовете й изгаряха от болка.
— Ей го там!
Някой претича близо до нея. Тя чу шум от влачене на крака и след това плисък на вода.
— Това е само лебед, глупаци такива? — изрева Хоукинс. — Придвижете се към ръкава, който води към морето. Ще завардим и заловим мръсника в капан.
Те започнаха да се предвижват на изток. Минута по-късно Тес чу как един от хората изруга тихо.
— Никога няма да заловим Лисицата — мрачно каза мъжът. — Полу-човек, полу-дявол, това е той. Проклетият му фантом знае всяко завойче в тези канали. Срамота! Колко грог мога да си купя с петстотин лири и колко много топли хубавици…
И тогава, за безкрайно облекчение на Тес, те се отдалечиха дотолкова, че тя вече не ги чуваше. Дълги минути чакаше без да помръдне, докато абсолютна тишина възцари над сребърните води на езерото и само вятърът шептеше в хълмовете на север. Дори и тогава остана неподвижна като си нареди да довърши наум броенето до петстотин, което бе започнала.
Чак тогава разбута уморено рунтавите овце и започна да си прокарва път през доволното стадо. Наоколо всичко бе тихо и от Хоукинс и хората му нямаше и следа.
В миг тя се изправи на крака и хукна да бяга. Ръцете и краката й бяха страшно мудни, а тялото й се обливаше ту от топли, ту от студени вълни. Докато прекосяваше бързо мократа поляна Тес се молеше дорестият флотски жребец да я чака до старата вятърна мелница, където Хобхауз го беше завързал на заздрачаване.
Тази нощ „Мери Мейдс“ беше препълнена с посетители. Пиянски смях се носеше в тъмния двор, когато груби ръце и още по-груби лица се опитваха да си проправят път вътре. Въздухът беше изпълнен с тежката воня на цигарен дим, алкохолни изпарения и потни тела, но джинът беше евтин, а жените струваха само малко по-скъпо.
Джордж Джоукис се усмихна доволно, изучавайки това шумно димно множество с примижало око по начин, доста странен за него. Дори и горните стаи бяха заети тази нощ, отбеляза той и кимна бегло на Бес, новото момиче от прислугата, което точно в този момент слизаше по стълбите, заглаждайки полите по пищния си ханш.
„О, хубавичка беше новата слугиня“ — помисли си Джоукис, и тази мисъл не му хрумваше за първи път. Не малко мъже бе привлякла тя в „Мери Мейдс“ и плешивият съдържател знаеше това.
Точно тогава външната врата се отвори шумно. Студен въздух нахлу в пренаселения салон. С порива на вятъра в залата с тежки стъпки влезе човек с висока фигура, широки рамене и тясна талия, увит в дълга, черна мантия. Непознатият постоя известно време на прага като лениво изучаваше посетителите преди да се отправи към един празен фотьойл в далечния ъгъл на отсрещната страна.
Дрезгави смехове и възклицания на възхита долетяха от веселото множество. Съзнаващ ефекта на своето присъствие, новодошлият свали ръкавиците си и с леден жест ги захвърли на масата пред себе си.
Изведнъж се възцари абсолютна тишина. Джордж Джоукис се намръщи, потното му чело се осея с безброй блестящи капчици. Какво, по дяволите, търсеше този военноморски офицер в място като „Мери Мейдс“? Нямаше ли достатъчно средства, за да отседне в Рай? Пивницата в Ейнджъл, известна с претенциите си за аристократичност, беше мястото, което би задоволило вкусовете му, но не и това димно заведение на края на тресавището, където хората обичаха да пият алкохол в неограничени количества и да споделят тайни, без да се притесняват, че някой може да ги чуе.