Когато той заговори Джоукис видя как Том Рансли се извърна по посока на новодошлия и сбърчи чело. Лицето на съдържателя побеля. Въобще не му се искаше да си създава проблеми, особено тази нощ, когато имаше петдесет бурета нелегално бренди и джин скрити в нишата под задното стълбище. Ако бързо не предприемеше нещо със сигурност щеше да възникне някакъв проблем между Рансли и този безцеремонен лондонски виконт.
Изтривайки ръце в омацаната си престилка Джоукис махна бързо на Бес.
— Занеси бутилка ром и чаша на човека в ъгъла — прошепна той, като в гласа му потрепнаха нотки на напрежение. — И момиче, само искам да се увериш преди това, че чашата е чиста.
Бес също бе усетила трептящото напрежение в салона, когато с лакти си прокара път през множеството от потни тела и остави бутилка и чаша на мръсната масичка в ъгъла, където тъмнокосият непознат се бе усамотил. С широко отворени очи, изпълнени с любопитство, тя се вгледа в широките рамене и студеното безизразно лице и забеляза, че твърдата извивка на челюстта му беше в остър разрез с пълната му долна устна.
Господи, Боже мой, това се казва мъж, помисли си тя, почувствала топлата вълна на желанието да се разлива в жилите й. Но какво правеше този приказен лорд в бардак като „Мери Мейдс“ и то в такава нощ?
Трябваше да бъде или изключително смел или прекалено глупав човек.
Тя се наведе да напълни чашата му с добре заучено небрежно изражение на лицето.
— Ром, сър. Приемете уваженията на мистър Джоукис.
Рейвънхърст присви тъмните си очи, забелязал, че приготвената й усмивка беше само заучен жест. Той също така не пропусна факта, че пръстите й трепереха.
— О, каква неочаквана любезност. Благодарете на мистър Джоукис от мое име.
Ръцете на прислужницата потрепериха докато поставяше оловната чаша пред него и малко ром се изплиска по масата.
— Изпийте го бързо — прошепна тя, навеждайки се пред него да изтрие разлятото с мръсната си престилка. — И си вървете. Тези там не биха се отнесли любезно с вашето присъствие тук тази нощ.
Устните на Дейн се разтеглиха в широка усмивка и той небрежно подхвърли една гвинея на масата.
— Благодаря, пиленце. Оценявам твоята мила загриженост, но едно такова малко развлечение би ми било дори приятно. Ти само гледай чашата ми да не остава дълго суха. Останалото няма значение — добави той твърдо.
Клатейки глава Бес се обърна и отново с помощта на лактите си прокара път обратно до бара, като чувстваше топлината на златната гвинея напъхана дълбоко в джоба й. О, ангели небесни, с монетата тя щеше да си купи нов чифт обувки и една ширина муселин. Тя само се молеше красивият непознат да е чул предупреждението й. После повдигна рамене, като престана да мисли за него. В края на краищата той беше човек, който сам може да се грижи за себе си, дори и в такава отвратителна компания.
С мрачно изражение на лицето Том Рансли се извъртя целия, за да може да разгледа последния новопристигнал по-обстойно.
Както и да е, той вече нямаше да е първи. Мистър Джоукис го беше изпреварил. Усмихвайки се нервно съдържателят пристъпи към масата на Дейн.
— Приемете поздравленията на компанията, така де, ваше благородие. В памет на Трафалгар — гласът на плешивият съдържател внезапно се снижи. — Но ако нямате някаква определена цел на посещението си, вероятно няма да го приемете като негостоприемство, ако ви изпратя до вратата. Както сам можете да видите, тази вечер тук е доста пренаселено и няколко от момчетата са доста буйни след като са изгълтали чашка-две — очите му нервно обходиха стаята в двете посоки. — Ако разбирате какво имам предвид, милорд…
Дейн лениво облегна гръб на облегалката на фотьойла. Лицето му беше неразгадаемо.
— Отлично разбирам… мистър Джоукис, ако не греша. Но просто нещата стоят така, че аз наистина имам работа тук. Също така възнамерявам да се насладя на още едно-две питиета преди да се върна в тресавището. А и вие не бихте отпратили среднощен пътник, нали така? — погледът в тъмните му очи беше обезоръжаващ, но в него същевременно се усещаше и укор.
— Не, но…
— Вие сте добър човек — внезапно гласът на виконта стана рязък като кама.