Без да предупреди митнически катер се плъзна из едно от многобройните скалисти заливчета, врязани в брега между Хастинг и Рай, възнамерявайки да започне гонитба. Но контрабандисткият платноход беше по-бърз и с повече мъже на борда. Той изчезваше зад хоризонта докато митническият набираше скорост.
Крайно удовлетворена, фигурата, наблюдаваща сред дюните, най-накрая започна да се размърдва. Когато кралският плавателен съд обърна курса и започна да се връща към Рай, слабата сянка се разгъна и изправи, произнасяйки благодарствено подигравателно проклятие по адрес на завръщащия се митнически кораб.
Лунната светлина играеше по черна тривърха шапка, поставена накриво. Под шапката дълги потрепващи мустаци стърчаха от тъмната кожа, коронована с лисичи нос. А после тривърхата шапка отлетя. Богати кестеняви къдрици се разпиляха върху слабите рамене. Тъмното животно изчезна и тъй като лисичата маска падна, пълните устни с цвят на пролетни ягоди се разтегнаха във възторжена усмивка.
Когато луната изскочи иззад облаците, сребърната й светлина огря пикантно лице с вдигнати нагоре сиво-зелени очи. Незабравимо лице, особено сега, когато беше озарено от триумф. И повече от сигурно, това лице беше на жена. Деликатното чело и изваяният нос биха могли да бъдат работа на майстор от ренесанса.
Финото женско тяло се разтърси от тих смях, когато се наведе и повдигна върху раменете си непромокаема торба с чай. Облечена в тесни черни бричове с провиснала като торба бяла риза и високи ботуши, тя би могла да бъде селско момче, което се прибира у дома през тресавището. С изключение на плавната походка и слабата крива на гърдите и ханша, които се очертаваха от необичайния й костюм.
Но никой не наблюдаваше тази вечер, когато Тес Лейтън наведе главата си и повдигна тежките къдрици, които падаха като червено бургундско под лунната светлина. С дръзка усмивка тя напъха косата си под тривърхата шапка и повдигна черната мантия около раменете си.
Никакви сълзи повече за Тес Лейтън! „Никаква беднотия“ — закле се тя. Младото й лице се опъна в решителност. Без повече обиди и съжалителни погледи.
Баща й беше мъртъв и безрадостните дни останаха зад гърба й. Тя беше направила за себе си нов живот — добър живот, без значение какво биха казали другите. Да, тя отново беше силна и цяла. Под нейното ловко управление ханът от 14 век, който беше в ръцете на семейство Лейтън в продължение на поколения, процъфтяваше. Скоро тя щеше да има достатъчно пари, за да бъде свободна от чудовищните комарджийски дългове заради които баща й си беше отишъл.
А след това?
Тереза Ариадне Лейтън замръзна, чувайки високите самотни ноти на керкенез. Кий-лий, кий-лий, пееше той, отлитайки на юг над чернотата на тресавището.
Да, а после какво?
Очите й потъмняха, емералдовото стана димно-сиво.
Силен напор на вятъра подхвана мантията й и тя започна да се пляска по слабите й крака. Потрепервайки леко, тя хвана тежкия вълнен плат и го придърпа по-близо до тялото си.
Повдигна предизвикателно рамене, дива светлина проблесна в безкрайните дълбини на очите й.
След това тя би се установила и би се превърнала в хубава лейди — тя ще го направи. Много ще й подхожда да пие чай пред горящия огън, когато дните й със свободните търговци свършат. Но сега все още не.
Пълните й устни се усмихнаха дяволито, когато си помисли за гнева на митническия инспектор, когато откри, че още повече контрабанден товар е стоварен на брега, точно пред очите му. Тя почти пожела да бъде там, за да чуе ругатните на Еймъз Хоукинс.
Да, няма да има повече сълзи за Тес. Този нов живот беше точно това, от което тя се нуждаеше.
Последен поглед към морето и жената, която дръзна да се маскира като Ромни Лисицата, се втурна към ръба на дюната. Нозете й шепнеха през пясъка. Миг по-късно слабата й фигура изчезна в черно-сребристата тишина на тресавището.
Виконт Рейвънхърст опъна юздите, мърморейки. Дълги минути той се взира в оловносивото тресавище, неприветливо в странната полусветлина. Започна да ръми. Той бързо вдигна яката около врата си, в далечината можеше само да различи върховете на покривите и църковната кула на Рай. Остров, заобиколен от мътно полюшващо се море от тресавищна трева.
Беше му студено и гладно. Беше дяволски вън от форма, осъзна Рейвънхърст. Боляха го мускулите там, където дори не подозираше че съществуваха. Точно сега, всичко което искаше, беше гореща баня и дълго пиене — може и не точно в този ред.
Дъждът нарастваше, изсипвайки се неприятно върху яката му, като се процеждаше надолу между двете му плешки. Рейвънхърст прегърби широките си рамене под горната дреха и изруга като се чудеше защо въобще се съгласи да приеме това жалко назначение.