— Джак… — изведнъж проплака тя. Хвърли се в прегръдките му хлипаща и старият контрабандист бе достатъчно мъдър да я остави да плаче, като с нито една дума не прекъсна дългите й сърцераздирателни стонове. Джак отлично знаеше, че това бе болка, която се бе събирала с течение на дълги години. Той само я държеше близко до себе си, обгърнал я с ръце изтръпнали от собствените му несподелени чувства.
Най-накрая Тес започна да се поуспокоява, мракът като че ли я беше освободил. Подсмърчаща се облегна назад и изтри сълзите си.
— Каква съм глупачка, да цивря като хлапе и то за нищо. И все пак тука има нещо странно, много странно. Това място…
— Забрави, дете — рязко отвърна белокосият мъж, като я потупа по рамото. — Сълзите все някога трябваше да дойдат. Прекалено дълго ги криеше в себе си. Знам, че е странно, както каза преди малко, но аз знам какво имаш предвид за това място — гласът на Джак внезапно замлъкна. Той повдигна рамене и когато заговори отново гласът му бе подрезгавял. — Сега искам да ми кажеш истината относно твоите смели приключения.
Докато студените му очи изучаваха лицето й, Тес почувства, че я обзема моментна паника. Беше ли узнал той наистина до каква степен бе замесена? Беше ли осъзнал, че тя се бе оказала дотолкова безразсъдно смела, че дори влезе в неговата роля и даже точно пристигаше от последното си изпълнение през самата тази нощ.
Тя предизвикателно повдигна брадичката си готова да посрещне погледа му.
— Аз имах нужда от парите, Джак. За Феърли. И аз…
— За този твой безотговорен брат. Ето още едно нещо, което е доста необичайно. Той трябва да е тук и да се грижи за теб, вместо да прави точно обратното.
— Глупости, аз съм четири години по-голяма от него и след смъртта на нашата майка, аз съм…
— Знам всичко, дете, но Ашли вече е голям човек. Настъпи времето, когато сам трябва да си стъпи на краката. А колкото до парите, ти отлично знаеш, че съм заделил достатъчно. Толкова често съм ти предлагал да ти дам… да ти услужа — той бързо се поправи, — с всичките гвинеи, които ти трябват, за да поправиш тази развалина.
— Само ще ти повторя това, което съм ти казвала и преди: Благодаря ти, но не. Имаме дългове вече към половин Англия, благодарение на увлечението на баща ми към покера. Не желая да прибавя и теб към списъка.
В този момент Джак се намръщи, а погледът в очите му стана студен и неразгадаем. Проницателни очи бяха това, очи, които бяха срещали предателства, толкова много от тъмните страни на човешкото сърце. Но това бяха неща, които Джак знаеше, че Тес никога не трябва да разбере.
— И аз приключих с тези луди гонитби с джентълмените, слушаш ли ме какво ти казвам? Това трябваше да бъде само една игра, не разбираш ли? Нещо, с което да запълваме празните часове тук, с теб и тази отрепка Ашли. Това не е нищо друго, а само една лудост, дете! Какво щеше да стане, ако Хоукинс те бе заловил последния път? Какво щеше да правиш когато този мръсник откриеше, че не си мъж, за какъвто се представяше.
— Но той не ме откри — остро отвърна Тес. Очите й се изпълниха е внезапна топлина. — Аз помогнах и на теб да избягаш, ако не си спомняш!
— След като почти не умрях от шока, когато те видях. Не, не съм забравил как ме спаси, момиче. И това е единствената причина, поради която още не съм те обърнал и не съм нашляпал нежното ти дупенце — изръмжа в отговор.
Тя долови страх в думите му и това омекоти следващата й реплика.
— Не се тревожи, Джак. Аз научих урока си. Трудно е да уловиш луната, отразена във водата — това последното бе напълно вярно. Тя все още трепереше при мисълта колко близо бе до смъртта, по-точно бяха, онази нощ в тресавището.
И колко близо бе стигнала тогава.
Но Тес се молеше Лисицата да не я кара да му дава обещания. Ако я принудеше да се закълне, как можеше да излъже? Самата тя не знаеше. Може би докато не настъпеше момента никога нямаше да разбере…
Лисицата тихо изруга.
— Доведи хлапака отново тук, където му е мястото, по дяволите! Нека да поеме част от товара, който тежи на плещите ти…
— О, Джак, нека не започваме отново с този спор. Вече сме обсъждали това преди. Ашли е там, където му е мястото, в света, за който е роден. И няма причина да не заеме мястото си в този свят, въпреки че смъртта на баща ни, ни остави дори без два шилинга, за да се съберем отново.
— Няма причина ли, казваш, Тес Лейтън? Е, да, наистина няма причина, освен тази, че нямаш друг начин да събереш пари да го обличаш в разкошни дрехи и да плащаш дълговете му, освен да се присъединиш към хората ми. Ако питаш мен, той ще свърши точно както баща ти.
— Но аз не те питам — рязко отговори Тес, като устните й побеляха от гняв. — Умолявам те, Джак — каза по-меко. — Нека не губим време в излишни спорове. Не и в тази нощ, когато ще си заминаваш — очите й проблеснаха, като в тях зеленото се преливаше със сивото. От погледа й струеше страх, който тя отчаяно се опитваше да прикрие. — Винаги се притеснявам, че ти няма…