Контрабандистът се усмихна закачливо.
— Да се върна ли? Стига си говорила глупости, момиче. Липсата ти на доверие в мен ме обижда. Да, точно така! Това би отнело много повече усилия, отколкото тези на Хоукинс и хората му да хванат Лисицата, дете. Аз съм наполовина тресавищен дух — добави той, като в гласът му прозвучаха отново обичайните нотки на самодоволство.
— О, Джак, престани да ме дразниш — Тес стисна с пръсти ръката му.
С подозрителен звук някъде между лекото подсмърчане на Тес и сърдитото й изсумтяване, красивият белокос мъж я погали по ръката.
— Ще ме видиш отново, обещавам ти. Но дотогава ще продължавам да те наглеждам отдалеч. И само, ако разбера, че отново си се заловила с тази игра в тресавището — сурово добави той, — тогава, за Бога, ще те накарам да съжаляваш, че Хоукинс не ме прати в подземното царство на Хадес онази нощ!
Внезапно фенерът потрепери и почти угасна. Очите им се срещнаха, напрегнати, осъзнаващи, че времето за раздяла беше настъпило.
— Трябва да е почти зазоряване — тихо каза Лисицата. — Време е да тръгвам. Не ми се ще да си представя, че може да срещна някого по пътя тази нощ. Не и с тази все още незаздравяла рана.
— Къде отиваш? — Тес едва си поемаше дъх. Тя дори наруши тяхното съглашение да не си задават въпроси. Тъмните очи на контрабандиста я погледнаха с укор.
— Отлично знаеш, че не трябва да ме питаш такива неща, момиче. Това е по-добре да не го знаеш. По този начин… — той бързо се изправи и започна да събира нещата си. — Сега трябва да вървя — добави остро, като гласът му затихна приглушен, когато се наведе към ботушите и седлото.
„Толкова малко принадлежности“ — помисли си Тес отчаяна. Толкова малко часове, които Тес щеше да запомни, прекарани с този мил, нежен човек, който й бе повече баща, отколкото собственият й родител бе някога. И сега настъпваше агонията на очакването — никога да не знае кога или дали изобщо щеше да се върне.
— Не ме изпращай — гласът на Джак бе изпълнен с оттенъка на собствените му чувства, също така и с една твърдост, и Тес знаеше, че трябва да му се подчини този път.
Ръцете й лежаха свити на юмруци в скута й, а ноктите се впиха дълбоко в нежната й кожа, докато усети как кръв потече от дланите й.
— Д-добре.
Стъпките отекваха в тесния тунел, като звукът от скърцането им постепенно ставаше все по-слаб. В далечината се чу цвилене, последвано от тракането на копита по чакъла.
— Дяволски бързо — прошепна Тес в тъмнината.
И тогава осъзна всичко, той си отиваше. Може би завинаги. Как можа да му позволи да си отиде без дори да зърне лицето му за последен път?
— Джак! — извика тя, префучавайки през коридора след него.
Той вече се бе качил на коня и се бе обърнал на север към Доунс. Изражението на лицето му бе неразгадаемо, когато дръпна поводите на коня, който изпръхтя и сърдито замаха с копита във въздуха.
С приглушена клетва, той се наведе над нея и я пое в обятията си за последна бърза прегръдка. И тогава си отиде, като чаткането на копитата долиташе до ушите на Тес примесено с последното предупреждение на Джак.
— Запомни какво ти казах, момиче — каза той, — и помни също така, че Лисицата ще се върне. И то когато най-малко го очакват.
Преди Тес да успее да му отговори бе изчезнал, като че ли погълнат от бързо настъпващата мъгла и враждебната тъмнина отвън.
Мъглата се увиваше около краката на Рейвънхърст, като одеяло от призрачен сняг, докато се спускаше по хълма към параклиса, изпълнен с шума от приглушени гласове.
Те отново долетяха, бързи и напрегнати, този път последвани от цвилене на кон.
Той бързо прекоси и последната стъпка към разрушената тераса и там остана сразен от ярост при гледката на двете прегърнати неясни фигури в началото на стълбите.
Рейвънхърст не помръдна и дори на дишаше, чувствайки как кръвта му пулсира алено червена и изгаря вените му. Гърлото му пресъхна и той усети киселия вкус на пепел в устата си, неспособен да промълви даже една дума, дори когато покрития с тъмно наметало мъж на гърба на коня се насочи надолу по хълма през мъглата към брега.
Значи тук се срещаше Тес с него, измамна курва! Адмиралтейството бе право за това, както и за всичко останало. Жената със сигурност бе замесена с контрабандистите и какъв глупак бе той, че не желаеше да го повярва. Винаги дълбоко в него се бе надигала една нотка съмнение, една надежда, че тя не можеше да знае какво става във Феърли в нейно отсъствие. И през цялото време тя симулираше ангелска невинност пред него, а в това време споделяше леглото на проклетата Лисица.