Грубите пръсти на Рейвънхърст се свиха, впивайки се в раменете й.
— Мечтая си да го направя, но не сега — изръмжа той, като я придърпа към стръмната полянка от сребърно бели цветчета.
— Какво, какво правиш? — през дъх каза Тес, стараейки се да прикрие паниката си. Милостиви Боже, беше ли видял Джак? А тунела?
— Какво правя ли? — повтори безмилостно нападателят й. — Имам намерението да изтръгна истината от теб. Веднъж завинаги, на първо място бих желал да науча името на този мръсник.
— Ч-чие?
Тъмнината ги бе обгърнала, тежка и безмълвна. Единственият звук, който се долавяше беше лекото шумолене на листата под краката им.
— На човека, който току-що излезе от умело прикритият коридор, за Бога. Кой е той?
Ръцете му стиснаха Тес, като пръстите му безжалостно се впиха в китките й.
— Това въобще не влиза в скапаната ти работа! Махай се от мен, ти долен мръсник! — Тес се напрегна яростно в ръцете му, ритаща и извиваща се, въпреки че видя безсмислието на борбата която водеше.
Устните на Рейвънхърст се извиха в подигравателна усмивка.
— Възнамерявам да свърша доста неща тази нощ, скъпа, но да те пусна не е едно от тях. Точно обратното — той се изсмя остро, като смехът му прозвуча грубо и гадно.
— Нямаш право да идваш тук и да ме шпионираш! Феърли е моята територия! Сега се разкарай оттук преди да съм…
— Преди да си направила какво, мила моя? Сега тук сме само ние двамата. И сега ще довършим започнатото, обещавам ти. А колкото до правата ми, нима забравяш, че аз съм новия комисар на Кралския военен канал? Земите на Феърли се разпростират по почти цялата му дължина и напоследък са провокирали моите подозрения, които се оправдаха, съдейки по милата сцена, на която току-що станах свидетел.
Потискайки една ругатня, Рейвънхърст притисна Тес към гърдите си, като оплете пръсти в косата й и изви главата й назад. Той се вгледа в бледото й лице, върху което очите й изглеждаха като тъмни сини сенки.
— Кажи ми името му, по дяволите?!
— Много добре тогава — въздъхна Тес, като съзнанието й усилено работеше, — той е един от хората на Лисицата. П-понякога ме снабдява с бренди и коприна — зъбите й започнаха да тракат. — Току-що имахме събрание по работа.
— Събиране по работа? — думите, произнесени от устата на Дейн звучаха нелепо. — Така ли го наричаш? Само това ли е достатъчно, за да легнеш в леглото му, само няколко бутилки бренди и една-две дължини коприна? Мили Боже, прекалено евтино оценяваш услугите си, Тес Лейтън. Познавам хора в Лондон, които биха платили цяло състояние и златни гвинеи, за да разкрачат нежните ти крака само за една нощ — пръстите му се впиха по-дълбоко в косата й. — Всъщност ти самата можеш да определиш цената си — остро прибави той, мачкащ гъстата ухаеща коса. — Да, за тази нежна, топла, блестяща плът, човек може да забрави всички скрупули. Стига да повярва, че е първият.
Изведнъж пръстите на нападателя й се свиха и я стиснаха толкова силно, че от пресъхналите устни на Тес се изтръгна стон. Внезапно Рейвънхърст се извърна и я натисна към ствола на стар дъб, чиито клони висяха над главите им. С лице потъмняло от ярост стисна китките й и ги притисна плътно към грубата повърхност на дървото.
— И ти ще знаеш отлично как да го убедиш, нали? Но той няма да е първият ти, нали така, моя сладка Тес? Чевингтън бе пръв. И колко дойдоха след него, мътните те взели?
Яростта му проряза съзнанието на Тес като нож. Тя диво се изви, отчаяно търсеща някакво слабо място, за да се освободи от Дейн.
Но мъжът със сурово лице пред нея нямаше слаби места.
— Стига с твоите номера, по дяволите. Достатъчно белези имам и без това — той вкара коляно между бедрата й, притискайки я към огромния ствол. — Сега ми кажи името на мръсника.
— Никога! — Тес се изви назад, без нито за минута да престане да се бори. — Нищо няма да узнаеш от мен!
Но китките му бяха здрави като стомана и тялото му бе обладано от черна ярост, която управляваше силата му.
— О, аз ще изтръгна името от теб, Тес. Заедно с всичко друго, което пожелая тази нощ — докато изричаше тези думи, здравите му бедра се притиснаха безмилостно към нея, като я долепиха плътно към дървото.
— Аз, аз не знам истинското му име. А колкото до това къде отиде, той никога не ми казва, така или иначе. Така е по-безопасно.
— Лъжкиня! — Тес усещаше тежестта на студеното му раздразнено тяло плътно долепено до нейното. — Защото той въобще не е един от хората на Лисицата, той е самата проклета Лисица! О, да, Тес, наблюдавах ви как се разделихте. Ти топлиш леглото му, мътните те взели. Кажи ми, целува ли те той така, твоят среднощен любовник?