Докато говореше Рейвънхърст бе долепил устата си до нейната, хапейки я се опитваше да разтвори стиснатите й зъби. Накрая Тес не издържа и от устните й се откъсна стон. Моментално устните му се отделиха и я лъхна гореща безмилостна вълна.
Той я прегърна хладнокръвно. Притисна я с безпощадно умение на експерт, учейки я колко безсмислено бе да му се противопоставя и колко лесно би могъл да накара тялото й да я издаде.
Тя чувстваше всеки инч от него, усещаше напрежението в горещите бедра, усещаше набраздените по китките му белези, също така добре, както острата кора на дървото, впиваща се в нея.
Екстазът се превръщаше в мъчителна болка. Дъхът му я обгръщаше ту топъл, ту студен, странен и все пак някак болезнено познат.
Като искра от жив пламък, желанието се разля от устата му в жилите й изгаряйки треперещите й крайници.
— Точно така, любов моя — остро каза Рейвънхърст. — Харесва ми да слушам как стенеш отново за мен. Точно както на алеята.
— В-върви си, ти…
— Помисли си, че си ме изхитрила, прав ли съм? И ти почти успя. Но когато те видях в кухнята с брашно по лицето всичко си пасна на мястото. Да, ти беше шокирана да ме видиш отново, но ме желаеше онази нощ, нали? Въпреки че по всякакъв начин се опитваш да го скриеш, както от мен, така и от себе си, но сега ще сториш дяволски добре, ако ме вземеш.
— Не-е-е! Искам единствено да се освободя от теб. Завинаги! — с всяко движение, което правеше Тес, пръстите му се впиваха все по-дълбоко в нежната кожа на китките й, жестоки и болезнени. Стенеща, отчаяно зарита с крака отново и отново, докато накрая единият от ритниците й попадна в целта.
Рейвънхърст изрева яростно. Изведнъж беше свободна.
Дишаща тежко, тя се извъртя и се затича към малката горичка на върха на хълма. Там имаше тайна пътечка. Само ако успееше да стигне върха…
— Уличница! — ядосано изкрещя Рейвънхърст, като куцукаше след нея стиснал с една ръка пулсиращото си коляно.
„Още десет стъпки“ — каза си Тес.
Тя можеше да го чуе зад гърба си. Стъпките му отекваха яростни и несигурни. Тя почти прелетя над поляната като едвам докосваше мократа трева. Призрачната мъгла се извиваше образувайки странни форми около нея.
И ето, че неясният полукръг на бялата градина беше пред нея, леко сребрист, точно под тъмния дървен кръст на хълма.
Уханието на лилии се носеше от студения въздух и тя почти виждаше бледите венчелистчета на дивите рози, растящи редом с ниската оградка.
„Почти стигна, не изоставай!“
Вятърът прокарваше ледените си пръсти през косата й, която се вееше лудешки зад нея докато тичаше към горичката. Точно в следващия момент усети как я хващат груби пръсти на още по-груби ръце. Тя изпищя, когато те хванаха крайчеца на развяващото й се наметало, като я придърпаха назад и я задържаха неподвижна. Тес се задави, усетила как тънката връвчица на наметалото се впива в гърлото й. Отчаяно задърпа връзката, като се опитваше да развърже възела, който я правеше пленница на Рейвънхърст.
Но пръстите й се оказаха неочаквано тромави. Започна да се гърчи, задушена от липсата на въздух.
През пялото време той с тежка походка се доближаваше все по-близо до нея, като ръцете му здраво държаха края на наметалото и я придърпаха към него.
— Стига си бягала, Тес. Тази нощ кръгът се затваря. Между нас всичко ще се уреди веднъж завинаги.
С приглушено изсвистяване възелът се развърза и наметалото падна от раменете й. Тес диво се понесе към тъмните гори, като лицето й беше мъртвешки бледо. Но тя не бе достатъчно бърза. Този път безмилостния й преследвач не се хвана за дрехите й. Вместо това, сграбчи косата й в жестока хватка.
Хлипаща тя посегна към тези невидими пръсти, но срещна само подигравателна празнота. Тогава тези ръце обгърнаха тънката й талия, като я завъртяха, за да застане с лице към неговото.
— Така ли се бори и с Чевингтън? — изръмжа Рейвънхърст, като тъмнината на лицето му се бе сляла с яростта в една грозна маска. — Така ли започна онази нощ в къщата на вратаря, когато трябваше вместо това да се срещнеш с мен тук? По същия начин ли го предизвикваше?
В първия момент Тес не го чу, бе прекалено заета да рита, да се извива и да се бори.
— Кога престана да му се опъваш? Когато ти обеща да се ожени за тебе ли? Или златни гвинеи? — ръцете му безмилостно се извиха. — Кажи ми, по дяволите! Каква е цената на една курва?
— Престани — изплака Тес, отказваща да слуша жестоките му думи. Отказваща да се вгледа в спомените, които изплуваха далеч в съзнанието й.
Рейвънхърст обхвана по-здраво кръста й.
— Колко му струваше да се предадеш, кажи ми, малка прелъстителке?
— То… то не беше така!