Тес не помръдна, а и да искаше не можеше, хипнотизирана от мъката в тези лазурно сини очи, ужасена от безмилостната му откровеност. Тя потрепери със сърце сковано от болка и съжаление. Но гордо изправи брадичка и почти на секундата поднови борбата си срещу тази й слабост. Защото този мъж бе неин враг и тя никога не биваше да забравя това.
Тес присви устни с лице изопнато от нов прилив на ярост.
— Ти ли ми говориш за храброст, ти, проклет подлизурко? Тогава се огледай, защото точно сега е война, тук в Кент и Съсекс! Това е война на болести и бедност, на разяждащ, безмилостен глад. Можеш да видиш отпечатъците, които е оставила върху изпитите детски личица или в очите на жените остарели много преди наистина да е дошло времето им — очите й святкаха и от тях струяха зелени искри. — Всеки ден и всяка секунда става една малка война, в която не можеш да победиш, но се борим по единствения начин, който ни е известен. И ако контрабандата е начин за някои, то аз бих им пожелала да са по-силни. И Господ да ни е на помощ, ако този остров загуби в битката, защото това ще означава краят на Англия много преди, която й да е от победите на Наполеон!
Един мускул трепна на напрегнатата челюст на Рейвънхърст. „Тя беше добра — помисли си той. — Дяволски добра.“
И тогава пред очите му се появи споменът за разкъсаното тяло на младия юнга.
Неочаквано грубите му пръсти потънаха дълбоко в червеникавата грива на Тес и се свиха.
— За Бога, ти наистина вярваш, че е така, нали? — извръщайки се той я повлече обратно към белите цветя. — Това твое изкривено разбиране, че си права, трябва доста да улеснява всичко това, което вършиш тук.
Тес се бореше обезумяла и всяко движение й причиняваше невероятна болка, която се плъзгаше по гръбнака и сковаваше жилите й.
— Откажи се! — нареди властно Рейвънхърст. — Не желая да използвам насилието като цяр за необуздаността ти. Не, ако не ме принудиш да го сторя, в края на краищата.
— Иска ти се, нали? Защото това би те накарало да се чувстваш по-силен или даже герой както сам се нарече. За бога, защо въобще се върна?
— Защо ли, Тес? — запита жестоко нападателят й. — Отлично знаеш, че въобще нямах подобни намерения. Не и след като видях какво стана в къщата на вратаря. Страхувах се, че ако те видя отново може би щях… — внезапно той изруга. — Не нещо много по-значимо ме принуди да се върна. Нито контрабандистите, нито дори шпионството биха го сторили, но златните товари бяха нещо друго. Златото използвано за храна и оръжие, за изтощените от войната Наполеонови войски, а аз знам от собствен опит какво могат да причинят тези оръжия. И всяка една златна гвинея се пренася във Франция от същия кораб, който те снабдява с бренди и коприна, скъпа моя.
— Каква е тази измишльотина, която ми разправяш?
— Това не е измислица. Дори сега нелегалният товар е на път на юг и ще пристигне на острова утре сутринта. Всъщност там ли отиде любовника ти? За да се увери сам, че товара е пристигнал благополучно?
— Няма никакъв товар. Никакво злато не се изнася от тези острови! — така поне трябваше да е, каза си Тес. Ако Лисицата бе планирал подобни пратки, тя със сигурност щеше да е чула за тях.
А щеше ли наистина?
— Очаквам отговор от теб. Като за начало, но не след дълго ще узная истината от теб, даже най-малките скапани подробности, защото в деня, в който тръгна с Лисицата беше деня, в който ти предначерта собствената си съдба, Тес.
— Какво те интересува той? — настоя тя горчиво. — Какво ти е сторил Лисицата?
— Затова попитай стоте моряка, които видях да загиват за един час в Трафалгар. Попитай за това невинния мъж, по-точно юноша, който загина в залива Феърли с прерязано гърло, с твоето име на устните. Сигурно ще можеш да ми обясниш това.
— В залива Феърли? Не знам нищо за този човек. Но знам едно нещо. Лисицата никога не би наранил момче, нито би предал родината си? — гласът й се извиси див и истеричен. — Ти си този, който говори измислици и ми внушава, че някакви извъртени лъжи са истини. Да не мислиш, че аз съм някой от твоя нещастен насилствено избран екипаж, за да се страхувам и да ме биеш с камшик докато се подчиня. На никой мъж няма да угоднича, предупреждавам те!
Рейвънхърст стегна хватката си, като я придърпа силно към себе си и усети пищните й форми, долепени до неговите гърди.
Горчива усмивка пропълзя по устните му като светкавица раздираща черно небе.
— Но ти знаеш толкова малко от методите ми, скъпа моя. Аз съм човек с неограничени възможности. Съвсем скоро ще разбера кои техники са за теб.
С лице като каменна маска, Рейвънхърст я придърпа надолу към ниската каменна стена, която ограждаше градината. Все още съпротивляваща се Тес падна в скута му.