— Предполагам искаш да започнем с това? — изръмжа той с груб неясен глас. Едната му ръка бе притиснала китките й, докато другата проследяваше гордата извивка на бузите й, след това се сниши и обхвана пълните й предизвикателни гърди. За разлика от гласът му докосването му бе леко, предизвикателно, нежно и възбуждащо. Всеки негов допир караше Тес да се задъхва, като че ли в нея пламваше внезапен огън.
— Ти, ти си луд!
— О, съвсем нормален съм, скъпа. Вероятно за първи път от много години. И знам всичко за тези игри, които ти и брат ти Ашли играехте.
— Какви игри? — прошепна Тес, печелейки време, за да успокои неравномерното си дишане. Тя мечтаеше пръстите на безмилостния й похитител да прекъснат мъчението си. Следващите си думи тя произнесе с леден глас, силно и отчетливо. — В края на краищата ние играехме толкова много.
Тес почувства как ръцете му се сковаха.
— За Бога, абсолютна дъщеря на баща си, доколкото разбирам. Става въпрос за онази игра, в която показваш колко бързо можеш да спечелиш нови завоевания. Играта, която включваше Чевингтън и мен онази нощ. Само че ти и Ашли не бяхте преценили нещата достатъчно добре и аз дойдох по-рано, отколкото ме очаквахте — лицето му придоби ледено изражение докато наблюдаваше как очите й се отвориха широко, отричащи, и в тях прочете ужас. — Не смей да отречеш. Чух всичко от устата на собствения ти баща!
— Моят… баща… ти каза това? — попита Тес сковано, като най-накрая започваше да разбира.
За себе си. За студеноликият мъж пред нея, коравосърдечен и безмилостен като самия Дявол.
— Е добре, той ми каза. Всичко за тези две очарователни деца. И това, което той пропусна, аз съвсем скоро го видях със собствените си очи. По същия начин ли стенеше за твоята Лисица, както преди за Чевингтън? — попита сурово Рейвънхърст. — Дереше ли плътта му с нокти когато влизаше в теб?
— Защо питаш? След като претендираш, че всичко ти е известно, то със сигурност трябва да знаеш и това. И след като си наясно с ужасната истина, значи нямаш повече причини да стоиш тук и да ме измъчваш с тези безсмислени въпроси — Тес благодареше на Бога, че гласът й не потрепери. Само да можеше да успокои развълнуваното си сърце…
— Имам само една причина, скъпа моя, и тя е името на Лисицата, както и имената на всички от хората му.
— Нищо няма да научиш от мен, чуваш ли? Нито сега, нито когато и да било, независимо от това какво можеш да ми направиш. Сега ме пусни! Или, кълна се във всички светии, ще ти издера очите при първия удобен случай, който ми се предостави.
Докато се навеждаше над нея смехът на Рейвънхърст прозвуча студен и някак жесток.
— Наистина ли смяташ, че имаш желание да ми издереш очите? Възнамерявам да те накарам да се чувстваш по-другояче. Да, накрая ще ме молиш да остана, още преди да съм свършил с теб — и като че ли да подсили ефекта на думите си той докосна с устни нежната кожа зад ухото й, като започна да я ближе и смуче. Миг по-късно зъбите му леко се впиха в ухото й, като го подложиха на същото блажено мъчение.
След секунда пръстите му се събраха около настръхналото й зърно. Огън, вместо кръв потече в жилите на Тес. Тя дишаше тежко, мразеше го и същевременно се страхуваше от безмилостния му допир, но вече някъде дълбоко в съзнанието си се молеше той да не спира.
Помогни ми, Господи, това не трябваше да става!
С приглушено стенание Тес започна да мята главата си наляво и надясно в напразно усилие да се отърве от безжалостните му устни.
— Да — прошепна Дейн във врата й с дрезгав глас. — Усещам дивото желание на пулса ти. Всичко, което твоите лъжливи устни се опитват да скрият от мен, твоето напрегнато тяло вече ми го каза. Ти ме желаеш, Тес. И преди да свърша с теб ще ми поискаш даже много, много повече!
Тес потрепери, изгаряна на клада от чувства, обзета от гняв, страх и някакво странно отчаяние.
Какво й бе сторил? Защо не можеше да прояви твърдост?
Как може някога да съм го обичала, не преставаше да си задава тя този въпрос. Този човек е мой враг и аз трябва да се боря с него. Този мъж е просто един безчувствен непознат.
Устните на Дейн атакуваха във всеки удобен момент. Той я хапеше със зъби безпощадно, а езикът му я къпеше в черен огън.
Около тях мъглата се издигна и отново се спусна на тихи призрачни вълни.
„Преди да съм свършил с теб.“
Чак тогава горчивото обещание на Рейвънхърст проникна в хаоса на мислите й. О, небеса, какво имаше предвид той?
Като в отговор дългите му пръсти се впиха в извиващите й се китки.
— Бий се с мен, дяволска котко — с дрезгав глас изрече той. — Бори се със зъби и нокти. Така ми харесва още повече, защото твоята ярост само усилва желанието ми. Но знай, още преди да е изгряло слънцето, ти ще мъркаш под мен и ще ме молиш за още, като в замяна ще ми предлагаш всичко, което пожелая, всяка тайна на нежното ти тяло — като изгарящ я огън езикът му се плъзна в чувствителната извивка на ухото й, като доказателство за думите му. — Всяко име от предателската ти шайка.