— Никога!
— Отвори се за мен — прошепна той, като прокара език по извивката на пълните й устни. — Нека да те опитам. Дай ми от твоя черен мед.
От устните на Тес се изтръгна вик, който прозвуча почти като стенание и в този момент Рейвънхърст откри отвора и плъзна безжалостно кадифения си език по пълните й устни.
— За Бога, ти си сладка — шептеше той. — Още! — каза властно.
— Не, не прави това, Дейн — Тес осъзна, че ръцете й бяха върху напрегнатите му рамене, като ги мачкаха и се впиваха в плътта му.
Дали да го придърпа към себе си или да го отблъсне… тя отказа да си помисли.
— Колкото повече даваш, толкова повече ще взимам. Устните ти са като бренди, изгарящо жилите ми и преди да си отиде нощта ти също ще усетиш тази неповторима треска, обещавам ти!
— Дейн… — гласът й бе слаб, умоляващ.
— Милостиви Боже, с какво нетърпение очаквах да те чуя да стенеш по този начин, да чуя как името ми трепти на устните ти — той изръмжа като котка, дълго и ниско, като заглуши по нататъшните й протести е устните си. Влажен и топъл, езикът му си играеше с нейния, докато Тес започна да осъзнава, че никога нямаше да може да се освободи от него, независимо колкото и диво да се бореше. С него, а сега още по-яростно и със себе си.
Но тя губеше и двамата го знаеха.
С безпощадна прецизност Рейвънхърст се извъртя, като преценяваше предимството си. Миг по-късно напипа заостреното връхче под батистената й рокля.
„Лудост!“ — Тес тихо изпищя, с пламнало тяло и съзнание. В същия този момент тя се молеше този сладък огън никога да не загасва.
„Лудост!“ — помисли си Дейн и си спомни другата жена и другата нощ, изпълнена като че ли е чиста магия. Нощ, която той никога не бе успял да забрави.
Дъхът му спря когато жената до него изстена от удоволствие. Изведнъж батистената материя се оказва непреодолима бариера между тях. С приглушено изръмжаване той хвана деколтето на роклята й и с един единствен яростен замах разкъса тънката батиста. Сребърното й тяло се откри пред жадния му поглед.
— Исусе Христе, ти си красива — произнесе той с нисък глас, като по лицето му не трепна дори и една жилка. — По-красива си дори отколкото те помня. Мъркай за мен, дяволска котко — прошепна той и прокара език по напрегнатата й кожа преди да поеме с устни зърното й.
— Никога — изстена Тес, но дори докато говореше усети как опънатите й нерви експлодираха при допира на неговата изгаряща я плът. — Спри! — извика без дъх, обезумяла от нанесената й обида. Но той не спря и тя знаеше, че ще трябва да се моли за свободата си.
И то трябваше да го направи скоро, преди да се е отказала.
— Моля те, Дейн, умолявам те! Не е редно. Въобще не е редно!
Но мъжът със среднощните очи не я чу. Инч по инч той напредваше към целта си. Стъпка по стъпка я подчиняваше на своите желания, докато накрая само стъпканите останки на гордостта на Тес я спираха да не застене от удоволствие.
„Преди са свърша с теб.“
За пореден път суровата му закана се върна, за да я измъчва.
Тя не беше нищо повече от още един военен обект за този закоравял офицер, мрачно осъзна Тес. Нищо повече от още едно завоевание на собствена територия. Не тя не трябваше да се колебае, не трябваше да се предава нито за миг.
Ако по някакъв начин покажеше слабост, той не би се бавил и веднага би използвал това като оръжие срещу самата нея.
— Ти си луд! — извика тя в лицето му.
— Най-вероятно. Но аз ще получа това, а и много, много повече — внезапно Рейвънхърст замръзна, дъхът му едвам се долавяше, рязък и топъл в обгърналата ги тишина.
Но какво правеше той? Още веднъж ли искаше да го направи глупак?
С присвити очи я изучаваше, като се опитваше да изгаси пожара във вените си и да подчини горещото си жадно тяло на здравия разум, като прогони всички долни изкушения от съзнанието си.
Заради това, в което двамата се бяха превърнали през дългите години след онази омайна нощ, в която се срещнаха.
Да, тази нощ той щеше да й покаже как двамата могат да играят играта на желание и измама. А можеха да използват телата си за по-мрачна цел. Това бе урок, който тя бе научила преди много време, изглежда от собствения си баща-комарджия.
— Да, човек би дал цяло състояние, даже повече — прошепна Дейн и прокара пръсти по цялото й тяло, на което само преди миг се бе наслаждавал с поглед. Той галеше копринената й кожа, докато се бореше да успокои трескавите си мисли. — И би дал всичко, което му остане, за да те има още един единствен път.