Грубите му думи се завъртяха в трескавото съзнание на Тес като звуци без смисъл. Той толкова приличаше на човека когото тя обожаваше, със същите черти на лицето, с тяло също така диво и познато.
Откъде можеше да събере сила и да устои на това, което преди бе обичала така силно?
Но какво се бе случило и го бе накарало да се държи по този начин? — се чудеше тя, но здравия разум я върна отново на земята. Проклятие, какво я засягаше това, когато всичко, което имаше сега значение бе как да избяга?
Сега, преди предателското й тяло да я издаде още повече.
„Трябва да се боря“ — обезумяла си каза Тес, като се опитваше с последни сили да се измъкне от този безкраен океан от удоволствие, в който я бе потопил този див хищник, нямащ нищо общо с галантния лейтенант, който я бе ухажвал и спечелил сърцето й преди пет години.
Този мъж, внезапно осъзна Тес, бе мъртъв. А с него бе загинала и любовта й към него.
Сега всичко, което бе останало бяха мъчителните спомени на тази измъчваща буря, пародия на любовта.
— Пусни ме, ти безжалостен, мръсник! Точно факта, че си мъртъв, не означава…
— Мъртъв? — смехът на Рейвънхърст бе изпълнен с остра горчивина и той се смееше колкото на нея, толкова и на себе си. Ако не бе толкова ужасена може би Тес също щеше да усети безкрайната болка в дълбочината на гласа му. — Мисля, че наистина бях само до този момент, когато дойдох да видя какво представляваш в действителност — ръцете му се плъзнаха под кръста й и той я придърпа към напрегнатите си бедра, по които се разливаше пареща топлина на пулсиращо мъжко желание.
— Сега съм толкова далеч от смъртта, колкото само един мъж може да бъде, уверявам те.
— Ти, ти си самият Дявол. Изскачаш от нощта, като прилеп от ада! — извика тя, като напразно се бореше с желязната хватка на стоманените му ръце.
Внезапно усети как той се извъртя, плъзна се по тялото й и я притисна към каменната стена докато напрегнатите му мускули я премазваха върху неравните камъни, като се впиваха в гърба й.
— Тази нощ ще те накарам да съжаляваш, дяволите да вземат проклетата ти душа! — извивайки се тя се опитваше да се освободи от тежкото му напрегнато тяло. Но движенията й само още повече помагаха на Дейн да повдигне дрехите й.
Внезапно той вкара желязното си коляно между ритащите й крака.
— Продължавай да се търкаш в мене като котка и аз няма да се бавя да направя това, което искам от теб — грубо каза Рейвънхърст. — Ще го взема грубо и бързо, за Бога, точно тук, на тази стена.
Дишаща на пресекулки, Тес се изви в опит да се освободи от парещия мускул, впит в бедрото й, борейки се с дивата ярост на неговото желание.
„Мъртъв“ — помисли си диво Тес. Човекът, който бе обичала, единственият мъж, който някога щеше да обича. Беше си отишъл завинаги. Този звяр не бе нищо повече от една извратена отрепка, жестоката сянка на човек, след като цялата веселост и чест го бе напуснала.
— Дявол! — изпищя дивашки тя, извиваща се в железните му ръце. Със стон Тес наведе главата си към него и впи зъби в китката му.
От устните на Рейвънхърст се изтръгна кратка и прекалено цветуща ругатня. В същия този миг той натисна с ръце главата й, почти премазвайки я с напрегнатото си гневно тяло, така че борбата й само й причиняваше все по-мъчителна болка.
И на двамата по-точно, но Тес изглежда не забелязваше това.
— Каква, каква злина си намислил отново? — в очите му, по-тъмни от нощта, по-мрачни даже от самият ад, припламна подигравателно пламъче.
Очи, в които се четеше болката на всяка една неосъществена мечта на всяка една разбита надежда.
И точно това възнамеряваше да направи сега с нея Дейн.
— Просто удоволствие, скъпа моя, и то такова каквото гарантирам твоят надут контрабандист не е имал време да ти достави. Такова неземно удоволствие, след което ти с голямо удоволствие ще отговориш на моите въпроси.
Онемяла от жестоката му заплаха, Тес направи последен опит да се освободи. Отчаянието я правеше силна и тя хвана Рейвънхърст неподготвен за новата й атака. Изви се диво към свободната му ръка, като целта й бе мястото на дясната му китка, където пресичащите се белези бяха най-дълбоки.
Скованите й пръсти се впиха в резките, тя усети как той трепна и се изви назад от неочакваната болка.
Тес диво се нахвърли на другата му ръка, но дори и сега силите им въобще не бяха равностойни. Нощта трепереше около тях напрегната и задушаваща. Всичко наоколо бе тихо с изключение на шума от собствените им приглушени дихания, жестокото съскане и шумолене на борбата им.