И тогава Тес почувства как полита в пространството, свободна за един дълъг момент на делириум преди да се просне върху влажната почва на градинката под нея, с ръка върху голям камък отчупен от стената.
Тя като че ли знаеше, че това ще се случи, когато Рейвънхърст скочи от стената секунда по-късно. Тес беше вече готова.
С треперещо стенание тя захвърли кремъчния къс по главата му, който изсвистя с треперещо съскане в тъмнината и в миг почувства, как той се стовари върху нея.
17.
С тежка крачка, заслепена от ярост, Тес вървеше към Ейнджъл. Хобхауз я посрещна на стъпалата на страноприемницата, като я изучаваше с поглед, в който се четеше любопитство.
— Какво…
Тес повдигна бледата си, трепереща ръка.
— Не сега, Хобхауз, моля ви, в-вероятно по-късно — с побеляло лице тя мина покрай него и прекоси безупречно чистото фоайе.
В началото на стълбището тя се обърна. Връхчетата на пръстите й бяха побелели на излъсканите перила.
— Моля ви да ме уведомите, когато виконт Рейвънхърст се върне. На самата секунда — нареди тя властно.
Стенещ, Рейвънхърст помръдна, усетил остра пареща болка на лявото си слепоочие. Извърна се на една страна и след това отвори очите си, за да види само гъста, непрогледна мъгла. Откри, че бузата му е опряна на студената земя и че някой биеше барабан, много голям барабан в главата му.
— Какво по дя…
Той седна, като след ниско стелещата се мъгла се озова в един сив, студен свят. Веднага поднесе ръката си към пулсиращото кървящо слепоочие. Мястото където тежкият камък го бе ударил.
Проклинайки, прокара пръст по грапавата рана, покрита с гъста кръв.
Споменът за предателството на Тес нахлу отново в съзнанието му и той изруга още веднъж, но този път много по-живописно, Йезавел за сетен пет го бе изоставила.
Потрепери и ядосано избърса капка кръв от окото си.
Скъпо щеше да му плати тя за това нощно представление — закле се Дейн, като се изправи на крака. Мисълта как точно щеше да я накара да му плати го крепеше през целия път до града.
Два часа по-късно, прашен и намръщен Рейвънхърст пристигна в Ейнджъл. Хобхауз стоеше на стъпалата като неуморим страж.
Те не си размениха приветствени слова. Присвили очи се изучаваха в тишината.
Тес чакаше вътре на средата на стълбите и стискаше под мишница тежък вързоп дрехи.
— Няма нужда да придружавате виконт Рейвънхърст до стаята му, Хобхауз — хладно заяви тя. — Всъщност съвсем излишно е да проявявате каквато и да е любезност към този човек.
Пръстите й се свиха и тя захвърли чифт ботуши долу на пода. Те се стовариха върху излъскания мрамор с трясък на пищовен изстрел.
— Защото виждате ли, Хобхауз…
Купчина книги удари гърдите на Рейвънхърст.
— …Виконтът…
Тя запрати в лицето му няколко смачкани ризи.
— тъкмо…
Една кожена чанта се приземи някъде около краката му.
— … си тръгва!
Едно по едно, принадлежностите на Дейн падаха на земята докато той стоеше без да помръдне и наблюдаваше сцената онемял от ярост. Пийл гледаше притеснен няколко стъпала над Тес.
— Опитах се да я спра, ваше…
— Сега! — заповяда Тес.
— За Бога, аз… — така и не завърши заканата си Дейн.
С ледено изражение Хобхауз се премести от пътя на виконта.
— Бих бил повече от щастлив да отведа джентълмена навън, мис — домоуправителят присви очи. — Не искам да създавам неприятности, ваше благородие. Но с това не искам да кажа, че не бих провел няколко рунда с вас сега.
Дълги мъчителни минути четиримата стояха неподвижни във фоайето.
Тогава погледът на Дейн, впит изцяло в побелялото лице на Тес, стана безмилостен.
— Наслаждавай се на успеха си, докато можеш. Но те предупреждавам, че това няма да трае дълго.
И след тези думи си тръгна, последван от разтревожения Пийл.
Денят премина в дива, потискаща мъглявина. Тес даде инструкции на Едуар и Лети, прегледа новите ленени завивки доставени в Ейнджъл и определи менюто за следващата седмица. Провери подредбата на старото бренди в избата на страноприемницата, след което погледна счетоводната книга.
През цялото време беше хиляди мили далеч.
Мечтаеше за времето, когато беше млада и невинна. Когато светът изглеждаше свеж и красив. Вместо това сега този свят се бе превърнал в самия ад.
— Елате бързо, мис, нещо се е случило на Томас във Феърли — с намачкано облекло Джем префуча през кухнята докато търсеше Тес.