— Успокой се, Джем, тук съм — Тес се появи намръщена от килера и избърса ръце в престилката си. — Какво се е случило на Томас?
— Южната стена на манастира се е срутила върху него. Едно момче от селото случайно минавало наблизо и го видял. То в момента е в конюшнята. Да впрегна ли двуколката?
Тес вече тичаше към стаята си, за да се преоблече.
— Не, оседлай дорестия. С него ще е по-бързо. Лети и Хобхауз могат да ме последват с двуколката.
Когато пет минути по-късно Тес притича по стъпалата, тя носеше един вързоп чисти ленени завивки, мехлем и малка бутилка лаунданум. Хобхауз вече бе предизвестил лекаря, като го бе помолил да се отбие във Феърли, но на Тес и бе известно, че можеха да минат часове преди заетият лекар да може да изпълни молбата й. Знаеше, че трябва на първо време да направи сама всичко, което можеше за Томас.
Нямаше да може да поспи този ден, осъзна тя, като се стараеше да се концентрира върху пътя пред нея. Тогава пришпори дорестия и се понесе в галоп. Те скоро заобиколиха Гибетс Корнър и префучаха край старата вятърна мелница.
Тес присви очи, за да види нещо по средата на пътя. Беше една преобърната каруца, а водачът й никъде не се виждаше.
— Спокойно — извика тя на пъстрия кон, като го пришпори, за да отиде да погледне отблизо. Хвърли бърз поглед в канавката край пътя, като мислеше, че човекът може да е паднал там и че сега е ранен.
Без предупреждение една силна ръка хвана здраво глезена й и я издърпа грубо от коня.
Лицето й бе покрито с вълнена кърпа. Тес зарита и се опита да извика.
— Какво… — кракът й докосна нещо и тя трепна.
Тихи ругатни. Силни пръсти, впити в китките й.
Освободи се и се затича сляпо.
След миг усети, че пада върху каменистата почва. Звезди се завъртяха пред очите й и ушите й запищяха.
Тогава я погълна мракът — усоен и смазващ.
Точно като в кошмарите й.
Когато Тес отново отвори очи, бе настъпила нощта. Или поне така изглеждаше. Не можеше да е сигурна, защото вълнената кърпа беше все още върху очите й.
Седеше на стол — това поне знаеше със сигурност, защото го усещаше под себе си. НО КЪДЕ СЕ НАМИРАШЕ?
Наоколо цареше пълна тишина. Напрегна се да чуе нещо и накрая долови звуци от течаща вода.
„Почти като студената, влажна празнота в каменните тунели на Феърли“ — помисли си Тес. Мили Боже, не може да са я завели там със сигурност! Не и долу в тунелите!
С побеляло от напрежение лице, тя заопипва с крака каменния под, а същевременно се опитваше да махне превръзката от лицето си.
Какво от това, че беше тъмно? Какво от това, че беше заключена завинаги като пленница на мрака? Разтрепери се, тъмнината я притискаше. Но там имаше нещо. Невидимо и мълчаливо.
„ПРЕСТАНИ!“ — каза си тя като дърпаше вълнения плат от лицето си. НЯКОЙ ТЕ ДОВЕДЕ ТУК, ВСЕ ПАК. КОЙТО И ДА Е, ТОЙ ЩЕ СЕ ВЪРНЕ. Решително се протегна напред и усети студените плочи на каменната стена.
Тогава, като по магия, тя чу стъпки, последвани от завъртане на ключ.
Вратата се отвори с изскърцване и стъпките се приближиха. Топъл полъх обля шията й, шокиращ след влагата и студа.
След миг усети непознатата още фигура да се движи зад нея. Без предупреждение вълненото парче бе свалено от лицето й. Премигна и видя пред себе си голямо каменно мазе, съвсем голо, с изключение на стола, върху който седеше и една разнебитена маса, осветена от блещукаща свещ.
През няколкото мига, необходими на Тес, за да свикне със светлината, човекът зад нея стоя неподвижен. „Хоукинс?“ — помисли си Тес.
Повдигна заплашително рамене.
— Това е отвличане, да знаете! — равно каза тя, като все още стоеше с гръб към похитителя си. — Съдията ще бъде уведомен за това.
— Не ми се вярва, мила — застана пред нея Рейвънхърст, осветен от свещта.
Бялата му риза бе разкопчана на врата, набързо загащена в дебелите памучни бричове. Главата му бе превързана с дебела бяла лента. Превръзката, забеляза с удовлетворение Тес, бе цялата на капчици кръв.
— Хобхауз ще дойде да ме търси, да знаеш.
Рейвънхърст се ухили:
— Невъзможно, скъпа. Всички хора от персонала ти мислят, че си на задушевна визита на лорд Ленъкс и сестра му.
— Ти, мръсен, жалък… — Тес посегна яростно към лицето му, но той само отблъсна ръката й.
— Бях ти казал, че с теб не сме приключили още. Но скоро и това ще стане.
— А Томас? — запита Тес, въпреки че вече знаеше отговора.
— Томас в момента си похапва овнешко печено и кюфтета, ако не се лъжа. Забележително възстановяване, а? Трапезата му ще сподели и едно селско момче със шест пенса в джоба. Беше удоволствие за него да отнесе съобщение за Джем в Ейнджъл. Разбира се, нямаше никаква представа какво пише в бележката.