Очите на Тес сърдито засвяткаха!
— Мислиш, че си се погрижил за всичко, нали? Но аз ще викам. Ще викам докато някой ме чуе.
— Но, разбира се, опитай. Само че тези каменни мазета са удивително добре построени. И то по времето на Армадата. Да, те са съвсем непроницаеми и аз точно затова избрах тази къща.
— Къде си ме довел, негоднико?
— Това наистина не е важно за теб, скъпа. Това, което трябва да знаеш е, че си там, където никой не може да те открие. С изключение на мен, разбира се. И сега ти си изцяло под моя власт.
Тес се облегна на студената каменна стена, като наблюдаваше в недоумение как дългите пръсти на Рейвънхърст се плъзнаха към ризата му. Тя сляпо се взираше, не вярваше на очите си, че това се случва наистина.
— Ти нямаш намерение да…
Едно копче вече бе разкопчано, после още едно, разкривайки косматите му гърди.
— О, напротив, скъпа Тес. Ще имам името на Лисицата тази нощ, както и плановете за пратките. По един или друг начин ще разбера всичко, което ми трябва, бъди сигурна в това. Но дали по лесния или по трудния начин — този избор оставям на теб — още едно копче беше разкопчано. Студените му очи се взираха в лицето на Тес. Рейвънхърст започна да изважда ризата от бричовете си и нарочно правеше това бавно и мълчаливо.
— Но аз нямам никакъв избор в такъв случай и ти добре знаеш това! — извика Тес като започна да си дърпа ръцете и краката, които се нараниха от връзките.
Рейвънхърст не отдели поглед от лицето й.
— Кажи ми това, което ми трябва, Тес.
— Никога!
— Кажи ми името му — повтори похитителят й, — освен ако не искаш да си навлечеш гнева ми — той внезапно протегна ръка и обърна лицето й към себе си. — Разбираш ли какво ти казвам, Тес? Как ще разрешим въпроса?
— Ти си отвратителен и долен! Хоукинс поне е искрен в страстта си. Но ти искаш да маскираш твоята като задължение!
— Толкова е просто, наистина. Само няколко думи са достатъчни.
Тес отговори с гневен поглед.
— Подлец! Арогантен измамник!
Лицето на Рейвънхърст потъмня, но той не каза нищо. Силните му пръсти пуснаха брадичката й. Бавно разкопча и последното копче и съблече хубавата ленена риза от широките си мускулести рамене.
„Това е сън“ — каза си Тес, докато гледаше голите му гърди. Не можеше да бъде истина!
Но тогава Рейвънхърст посегна към копчетата на бричовете си.
— Все още ли имаш задни мисли, скъпа?
— Колко си зъл! По-зъл и от Хоукинс! Защото той поне не се преструва, че е по-различен от това което е — лъжец и говедо.
Тес видя как Рейвънхърст стисна зъби при тези думи. Някаква слаба искра на емоция пламна, а после изчезна от ясните му студени очи.
„Да — помисли си тя, — може би това бе начина.“
— Така ли се отнасяше с френските затворници? — упрекна го тя, като отчаяно се опитваше да го разсее. — Така ли насилваше жените за свое удоволствие? Хващаше ли ги за гърлото когато ти се съпротивляваха?
Рейвънхърст пак стисна зъби.
— Престани да плямпаш! Не знаеш какво говориш!
— Но зная достатъчно за теб, за да се досетя сама!
— Внимавай какво говориш, иначе ще почувстваш яростта ми сега!
— Изобщо не се страхувам от теб! — избухна Тес. — Ти си само един ръмжащ мъж от списъка ми с такива мъже, на които се е случвало да ме имат. Какво би могъл да ми направиш, че да се изплаша? — малката й брадичка се вирна заплашително. — Е, милорд?
— Едно име, Тес. Една сричка само — рязко каза той.
— Никога! — отсече тя.
Рейвънхърст се приближи.
— Ще ми кажеш името, Тес. Така или иначе.
Тес отстъпи назад и усети студените камъни зад гърба си.
Тогава той се надвеси над нея и я метна на рамото си преди тя да може дори да изругае.
— Щом отказваш да говориш, смятам, че трябва да намеря друг начин да ти развържа езика… — изрева той и я понесе към вратата.
Тес сви устни.
— Тогава ще ти кажа това, което искаш — извика тя, ритайки с крака във въздуха. — Лисицата? Това е кметът — мистър Тредуел, той… той има четирима помощника. Хобхауз — за него вече знаеш. Другият е Джем, а и Еймъз Хоукинс. Да, Хоукинс — тя се изсмя дрезгаво. — Не ми ли вярваш? О, да, аз ги познавам всичките. Всъщност бродя с тях из мочурището. И съм спала с всичките, чуваш ли? Споделяла съм леглото си с всичките! Да ти кажа ли какви любовници са?
— Престани, Тес! — раздразни се Рейвънхърст и впи пръсти в крака й.
— Да спра? Защо? Мислех, че искаш да научиш тайната тази нощ, милорд! Докъде бях стигнала? А, да, след това следват викарият и пекарят. Те двамата са пост на „Мърмейд Стрийт“.
— Престани, по дяволите!
— И след това е ред на капитана на драгуните — продължи тя. — Не трябва да го забравям, защото е толкова ненаситен… И толкова изобретателен в леглото.